|
|
| Тема |
 .... |
|
| Автор |
ПЪTниk (ПЪТник) |
|
| Публикувано | 12.09.01 18:11 |
|
|
|
Нима не е написано за нас?
"Хората се оплакват от противоречията на живота, борят се с тях, разходват много енергия и все не успяват Много по-лесно биха се справили като научат законите на земния и небесен живот. Като изучава тези закони, човек изучава себе си - от една страна организма си, а от друга - своите мисли и чувства. Така той се досеща и достига до онова, което му липсва и върху което трябва да работи. Това не означава, че след като човек узнае това, то законите и Бог ще ми поднесат по-лесни условия за развитие и работа. Законите са неотменни и неумолими. Човек не може да се научи да плува, ако не бъде потопен във водата. Там той се научава да плува чрез усилията, които полага. Ако при усилията, които прави той се свърже с разумни същества, той ще облекчи задачата си. Това означава човек да вярва в Бога и да се уповава на Него. Да се подобри съдбата на човека - това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се покаже как да го носи и по кой път да върви.
Мнозина вече си мислят че като приемът тези идеи, като понаучат това онова, ще прекарат живота си без мъчнотии Това е вярно, но по-лекият и приятен живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минем през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ни плаши. Трябва да знаем, че колкото по-големи са мъчнотиите ни, толкова и по-големи постижения ни очакват Човек става велик само когато минава през големи трудности и изпитания и ги преодолява. При това някои страдат повече, други по-малко. Това зависи от степента на тяхното съзнание Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Защо са ни дадени страданията ли? Докато сме на земята страданията ни са неизбежни. Влезем ли в духовния свят - там е друго. Така, че да не избягваме страданията, но да се ползваме от тях. Много по-добре е да се научим да изследваме своя живот да дойдем до познание на своите добри и лоши черти. Тогава ще разберем, че всяко страдание крие в себе си някакво благо, което ние ще гледаме да оползотворим.
Трябва да вярваме на Божественото в себе си,трябва да вярваме в Божественото във всички хора, да се радваме и на най-малките Божествени идеи, защото те са тези, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение Те действат върху съзнанието ни и ни помагат да разрешим несгодите си. Трябва да пазим равновесието на силите си, за да не излезем от релсите на своя живот. Нека и обидите се сипят варху нас без да ни засягат и нарушават разположението ни. Има ли нещо лошо в това. Нали сме вече знаещи и не се подаваме на външни условия. Ще трябва да спрем и да помислим коя е причината за нашето неразположение - външна или вътрешна..."
Дънов
| |
| |
| 
|
|
