Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено Учение, но не спорим. Не можем да го сравним с нищо. Времето ще покаже.
Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени ще говорят на събрание против мене, против моето учение. Те се заблуждават учение на г-н Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Дънов, те са Донкихотовци. Има едно Божествено Учение, което ми е познато. То е Великото Божествено Учение за Живота, с него аз съм запознат от памтивека. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 75)
Да не казвате, че това е учение на някой си Дънов, че Той го измисля. Ако аз съм го измислил сега, утре ще дойде един Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане? Другояче стои въпросът. Всички онези велики хора, които са дохождали, са предали тази Божествена Истина тъй както ви е дадена. В това стои тяхното величие, тяхното спасение, че са предали тази Истина. Тъй както Бог им е дал, а всеки който не е предал тази Истина, както му е дадена, е от Черните братя.
Божественото учение, което ви преподавам е живо учение. Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Но аз преподавам друго учение, учението на онази велика Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чиито пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори.
Каквото и да се говори за нас, ние знаем какво ще стане в света, какво идва. Затова аз искам да ви освободя, ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат как да се наричат “дъновисти” или “християни”. Христос не е християнин и аз не съм “дъновист”. Какво проповядваше Христос? Любовта. И аз проповядвам Любов. Христос казваше за себе си че е Син Божи. Следователно, и вие може да се наричате Синове Божии. «Как да се наричаме Синове Божи? Това е богохулство!» Не е богохулство. Кой ми даде живот? Бог. Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам Великата Истина, както Животът, който е в Мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога.
Питат: Православен ли си? Няма защо да бъда православен. Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи е Синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по Любов.
Дойде някой при мене някой път, иска да му покажа нещо. «Не мога да ви кажа.» «Значи ни нямаш доверие? Не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо?» Хората не разбират, че ако в туй учение някой път трябва да изясня някому някой велик закон, за него има опасност? Ще ви дам една аналогия защо е опасно: Да допуснем че вие сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една торба със злато. Там, на пътя, има десет банди от разбойници, които чакат. Ако ви пратя с тази торба, как мислите ще минете ли жив и здрав? Ще платите с живота си. По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази торба със злато. Ако пътят е сигурен, обществото уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище това означава един човек да е издигнат високо в морално отношение, да няма разбойници в него. Тогава тази велика истина може да му се повери. Но няма ли той тази материална стабилност, има ли в него разбойници, щом се яви с тази торба, той ще плати с живота си. Аз не искам сега да бъде тъй. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 382)
Туй е, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, бащата да обича сина си като себе си. Всички да се обичат тъй, както себе си и да приложат този велик закон в света.
От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво ли не съм давал: съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм оправял, дълговете им съм плащал, а в замяна на това, нищо не съм взел. Така аз разбирам Любовта в даването.
Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години.
Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса:
1. Кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, знанието за Бога и Истината за Бога.
2. Попита ме за кои е това движение? казах му: Това движение е за цялото човечество, а не само за България. Казах му: Това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено.
3. Той ме попита това движение има ли противници. Казах му: Във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще загубят своята почва.
В какво вярвам аз? Вярвам в Истината не вярвам в лъжата. Вярвам в правото не вярвам в безправието. ?е вярвам в парите; не вярвам в къщите. Аз съм голям безверник в човешки изобретения не вярвам. Същевременно аз съм силно вярващ вярвам във всичко, което Бог е създал. Ако с вашата вяра влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпъдят. Ако аз вляза със своята вяра в цигулката, ще ми дадат първо място. Често слушам да казвате: «Знаете ли какво можем да направим ние?» Знаете ли какво мога да направя аз? Ако пожелая, нито един от вас няма да остане жив.Така мога да ви помета, че и дрехите ви да не намерят. Ще ви прекарам през огън, който нищо няма да остави от вас. Ако се приближите към мене с любов, знайте, че аз съм човекът, който може да ви помогне. Ще кажете, че и дяволът има власт. Не, дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат. Като дойде при мене, той започва да ме хвали. Казва: «Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе. Само един не е доволен това си ти. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 67)
Обръщам се към вас: Аз съм Вратата; Вратата, това е Любовта.
Ако вие не приемете Моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот.
Аз познавам всички човешки пътища и виждам, че те са фалшиви. Няма нито едно човешко общество, което да не е фалшиво. Ако и Аз вървя по този път, ще свърша като всички хора, ще фалирам. И на вас казвам: Оставете старите човешки методи и пътища настрана. Започнете с новото, което няма никакъв фалит.
Аз ви посочвам път, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи.
Аз ще ви покажа пътя да идете при Господа. Сега вие мислите да излезете навън от Земята, за да намерите Господа. Вие трябва да научите онова, което е на Земята Бог там го е вложил. И после ще знаете как да минете към Слънцето. Ако вие не разбирате тия закони, и на Земята не можете да отидете от едно място на друго.
Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега да ви разхипнотизирам......
Ако имах време щях да напиша покана до всеки от вас. Понеже нямам време, пиша общо до всички: Богът на Любовта ви кани да се върнете в пътя на Любовта и да прилагате нейните закони.
Аз не говоря за външния свят, а за онези разумни хора, гдето и да са те в църквата, в обществото, които служат на Бога с Любов. Нека те отворят сърцата си и кажат: «Господи, ние ти служим с Любов. Постъпвай с нас, както желаеш.» Това е било Христовото учение преди 2000 години. Това е Христовото учение и сега.
Бог никога не насилва хората ако ти затвориш кепенците на своята стая, Божествената Светлина никога няма да влезе там; друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще бъдат затворени за Божествената Светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 23 ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ, Русе 1925, с. 25)
Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или съм изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош това е друг въпрос. Това ще можете да разберете сами, като ви хвърлям въже в морето, където сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че сами не патите. Ако смъквате мене смъквате и себе си. Слиза и този, който ви изпраща мисли на съмнение. И когато той сваля и мен, аз му поставям половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 354 15 (28) август 1914 г.)
Вие ме слушате и си казвате: «Какво ни говори сега Учителят?» Аз говоря за онова, което слушам. Аз говоря за Бога, Когото познавам познавам, че всичко е от Него. И то не само теоретически във всяка моя постъпка, във всяка моя мисъл, във всяко мое чувство при вас и вън от вас аз зная, че Той ме следи. Той ме следи, скрит някъде, дори когато никой не ме вижда, когато вие всички нищо не знаете. Той обаче знае всичко знае говоря ли право или не. Вие ще кажете: «Той, нашият Учител, не прави грешки.» Какво разбирате под това, че не правя грешки? Аз правя повече грешки от вас! Аз правя грешки, че слушам вашите глупости. Аз правя хиляди грешки, че гледам вашите престъпления. Това са мои грешки. Аз участвам във вашите грешки и слушам вашите глупости. Считам себе си виновен за това. Мога да не говоря за грешките ви, пък вие не трябва да ги правите. А като слушам да ми говорите, казвам: това е глупост! Ето една моя грешка аз търся изход от вашите грешки. Обикнете Бога нищо повече! Бъдете честни това е външната страна на живота, да бъдете честни през целия си живот. Аз виждам, че вашите езици са невъзпитани, ръцете ви са невъзпитани, краката ви са невъзпитани, очите ви са невъзпитани, ушите ви са невъзпитани, носът ви е невъзпитан, храненето ви е невъзпитано. Всичко у вас сега е невъзпитано. Ето моята грешка. Вие виждате, че някой човек извършва престъпление тази грешка е твоя, иди при Господа, научи се как трябва да постъпиш. Защото аз сега се уча от вас. Сега аз привеждам този пример вие имате една особена теория за Бога. Имате особени теории, казвате: «От нашите ли е този или не?» Всеки, който обича Бога, които обича ближните, е от нашите нищо повече. Дали са тука или не, където и да са те са от нашите. Всеки, който обича Бога, и който обича ближните, е от нашите. И всеки, който не обича Бога и който не обича ближните, не е от нашите. (СЪЗВУЧИЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. II, Берлин 1994, с. 155 сл.)
Вие искате да дойде Христос на Земята, но знаете ли какво ще стане тогава? Цялата Земя ще се възпламени и ще изгори. Огън носи Той със себе си! Той не е онзи Христос от Палестина. Тогава евреите разпънаха Исуса, а Христос си отиде. Той каза на съвременните християни, че ще слезе на Земята с 35 милиона градуса топлина и с пет милиарда единици светлина. Тогава да му мислят вярващите! (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 121)
Мойсеевото учение е Божествено. Христовото учение е Божествено. И сегашното учение е Божествено. Източникът е един и същ, само формите са различни Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам вие го изпълнете, няма да изгубите много, ако името ми го няма там. Но Христос казва, че Неговото учение трябва да се изпълни. Вие изпълнете или това, което Бялото Братство ви разкрива, или Христовото, или Мойсеевото учение но едно от тези учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тези три положения, понеже вие нахвърляте мисли на съмнение. Аз не искам да махам никого и бих желал да изпълните едновременно и трите учения в пълнотата си те са едно и също: Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият, и Христос, Който е в мене, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна на нещата Слънцето има за нас значение, доколкото то ни изпраща светлина. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 119)
Мойсей казва “не пожелай”, но не казва по-нататък какво трябва да се прави. Той казва да възлюбиш Господа но как ще Го възлюбиш, като не си Го видял? На друго място казва да обичаш своя народ, а за другите народи говори съвсем друго нещо. Аз разглеждам Мойсеевия закон в широк смисъл. Наистина, когато Мойсей е полагал своя закон, тогава условията са били съвсем други от тези, при които се е създавал Христовият закон. Неговият закон е бил подготовка на човечеството за Христовото учение. Мойсеевият закон представя едното полукълбо на Земята, а Христовото учение другото полукълбо. Вие можете да живеете в Мойсеевото полукълбо само тогава, когато то се осветява от слънчевите лъчи. Щом то излезе извън слънчевите лъчи, вие не можете да живеете в него. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи II серия (1914-17), Пловдив 31933, с. 62)
Мойсеевият закон е добър. Трябва да познаваме законите много добре. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 181)
Велико е било учението на Мойсей, но след смъртта му неговите ученици го изопачили. Разбиранията на учениците му били ограничени, вследствие на което те несъзнателно изопачили учението на Мойсей и създали особено учение Мойсеизъм. Така постъпиха и учениците на Христа с учението на своя Учител. Първите ученици и последователи на Христа предавали Христовото учение точно, но ония, които дошли след тях, като нямали тяхната светлина, постепенно го изопачили. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 89 сл.)
Аз не искам да възприемете нещата на вяра. Направете поне един малък опит върху това, което ви говоря, и ще видите дали съм прав или не. За себе си аз съм прав, защото съм опитал всичко, което говоря, а ако и вие се уверите, че съм прав, печелите. Ще кажете, че може да има изключения. Възможно е и това. Някой път изключенията биват 25 %, някой път 50 %, а някой път 75 %. Когато говоря, даже и 75 % да има изключение, пак ще спечелите. Ако имате резултат 25 %, това е максима, с която ако работите, животът ви ще бъде десет пъти по-добър, отколкото сега. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 134)
Истинското знание още не съм ви дал което съм ви дал, то е само предисловие. Има още да се учите. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 145)
Аз не съм се проявил още. Аз даже от себе си не съм проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един жив велик опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин: Като внесем този опит на Любовта, всичко можем да направим; още днес всичко можем да направим.
Мнозина се запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги за колко продават скръбта си и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни, да ви покажа начин да се освободите от беднотията; ако сте болни, да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: Някъде потйва параход оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюблената си, иска да я убие казвам му, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му ще го скъса казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам. Като видя, че хората, на които съм помагал, не вършат Божията Воля, турям ги в едно гърне на огъня, за да ги стопя. Те викат, плачат, молят се да ги извадя. Питам ги: Готови ли сте да вършите Божията Воля? «Готови сме.» Щом сае готови, изваждам ги от гърнето, но вече пречистени и обновени. [...] Този е пътят, по който са минали всички велики хора, всички светии, всички добри хора. По тоя път ще минете и вие. Ако се съгласите да вървите по моя път, ще ви дам моето съдействие. Един ден ще ви събера, за да уредим неуредените работи да платим всички полици, които не могат вече да се отлагат. Мнозина се намират пред ликвидация, т. е. пред завършване на развитието си. Идва един сериозен изпит за всички. Трябва да издържите изпита си, за да освободите мястото си на други, които чакат. Друга работа ви очаква. Който не издържи изпита си, ще остане на същото положение. Бубата преде толкова тънка нишка, каквато най-добрият предач не може да направи, но нещо по-велико я очаква да се превърне на пеперуда. Тя не може да направи това, което пеперудата върши. Нова работа я очаква. Днес вие тъчете тънки нишки, големи майстори сте, но какво може да направи пеперудата? Това ще знаете, когато влезете в нейното положение. Докато не станете пеперуди, каквото и да ви говоря, думите ми ще бъдат глас в пустиня. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 245-246)
|