|
|
| Тема |
 "МОИТЕ ФОТОГРАФИИ" (Учителя) |
|
| Автор | Oki (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.09.01 13:28 |
|
|
|
Гледам, много фотографи вървят подир човека и току цъкат с апаратите си. Какво гонят? Сянката на човека. И след всичко това казват: «Снехме този, онзи, снехме Учителя.» После ще увеличат, ще намалят образа и ще го продават. Да имат спомен от Учителя. Блажени са верующите! Всяко нещо, което носите в джоба си е теория, не е факт. Учителят не е в джоба ви. Тежко на оня Учител, който може да влезе в джоба на ученика си!
Някога се чудя на себе си как се оставям да ме фотографират. Ще ме следят да хванат тази или онази поза. Това са актьорски пози. После ще ме продават. Ще дадеш 50 лв. и ще си купиш Учителя. Много евтин Учител. След време тези портрети ще се изпращат. Ако искате образа на Учителя, аз ще ви помогна да го отпечатате в мозъка си. Там ще имате приблизително оригинала, а не портрета.
Колкото пъти са ме фотографирали, всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Това не съм аз този образ е на окръжаващата среда, в която живея, тя се отразява в мене. По този образ аз мъчно мога да се позная. Божественото не може да се фотографира трептенията не се поддават на грубата фототехника. Божественото не се лови, то има силни трептения. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 283)
| |
| |
| 
|
|
