|
Мнозина ме питат де съм роден. Никъде не съм роден.
Аз минавам под псевдоним. Никой не знае кой съм аз можете само да предполагате, но предположението не е още Истина.
Не е важно кой съм. Ти ще гледаш доколко можеш да се ползуваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък на мене нищо не говори.
Някои искат да знаят кой съм. - Елате с мене да отидем горе и там ще разберете кой съм.
Аз не искам да знаете кой съм, защото искам да говорят други; ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепци и те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако започне тогава едно гонение, колко от вас ще могат да го изтърпят? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз искам да избегна това познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. Ако не се изявявам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 100 19 VIII (1 IХ) 1909 г.)
Някои питат какъв съм. Аз често казвам: Живейте с Мене един месец и ще ме познаете на опит и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на Земята.
Когато се занимавате с мен, трябва да знаете, че за вас не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не, защото когато той действа, не може да се познае кой е той той се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние тук не можем да се познаваме, защото сме изпратени на работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е пред вас. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 351 15 (28) август 1914 г.)
Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: Не се съмнявай пред тебе стои човек, който може да ти каже Истината. Опитай ме, но не ме човъркай ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 82)
Доказателствата, които искате да знаете кой съм аз, не може да имате, защото посоките, в които се движим, са различни, и ние не можем да се разберем. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989 13 VII 1989; П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 98)
Вие не ме познавате още. Аз съм Светлината, която излиза от мене. Аз съм Животът, който излиза от мене. Аз съм Силата, която излиза от мене за благото на всички хора. Когато всички хора са будни това съм аз. Когато всички хора са свободни това съм аз. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 137)
Вие искате да направя някои чудеса, че да повярвате дали съм това, което съм. Не се мъчете да решавате този въпрос. Онова, което съм съм. И онова, което не съм не съм. За мене това е ясно. Аз не мисля за себе си онова, което не съм. Онова, което Бог е направил и онова, което Божественото иска, това съм. И вие мислете за себе си това, което сте. Няма да ви казвам аз какво съм. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1983-1984 28 ХII 1983)
Не търсете големите чудеса! Ако река да помръдна Земята от нейния път, за да направя някое чудо, с това ще причиня нещастие на човечеството и пак няма да го преобразя. Ако спра Земята в нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.
Кой съм, не е важно; какъв съм също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее Правдата, в ума живее Истината, а Святостта е съединителната връзка между тях. Защо? Защото Божият Закон е такъв и аз се подчинявам на този закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на Великата Божия Воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? Когато Правдата влезе във вашите сърца, Истината във вашите умове и Святостта бъде съединителната връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм аз и какъв съм. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 291)
Вие често свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, родовете ми и пр. Но аз нямам баща и сестри. Някои ме питат: «Как е баща ти и сестра ти?» Баща ми е на Небето, и всеки, който изпълнява Божията Воля, той е баща ми, брат ми, сестра ми. Никакви кръвни връзки не трябва да се смесват с Веригата. Това не е Духът Господен и аз искам да се противопоставя на всички спънки, които ми пречат. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбиш ближния си, както себе си. А да давате предпочитания на домашните ми заради мене, това е една грешка, защото е спънка, с която съм спъван от 7-8 години. От вас аз искам да любите Господа. Ако имате любов към Господа, покажете я към нуждаещите се, а за себе си аз нищо не искам. Ако искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближните си, както себе си. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 96 сл. 18 (31) VIII 1909 г.)
Казвате: «Ти си наш брат.» Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте. «Ти не ни обичаш.» Ако говорите за земната любов не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат нашите ангели лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие така да обичате човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на Земята, за да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина! Не, никъде няма да замина ще отида при Онзи, Който ме е изпратил и ще питам: Изпълних ли длъжността, която имах? Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: «Добре свърши работата си.» Такъв е законът за малкия брат на Небето да направи това, което Бог иска от него. Ето Великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега чувствате, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на Земята, за да повдигнат човечеството. Сега няма да ви благославям не правя това. Защо? Ако ви изпратя благословението си и у вас има плевели, и те ще израстат. Аз постъпвам разумно, според Божия Закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на Небето ще изпратят своите благословения, за да израснат тези семена и дадат добри плодове. С тези плодове да израсте и възкръсне Бог във вас да осветите Божието Име! Това ще бъде моята радост, защото ще бъдете близо до Бога. Това ви възвестявам за Новата година не свършвам, а сега започвам. Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало още колко по-велики неща има! Ако слушате какво ви казват тези, малките, ще почувствате Божията Сила. Ще дойде Мъдростта във вас, ще усилите волята си и работите в света ще се оправят. Отсега нататък се отваря велика работа за малките. Учението за малките е велико! То е най-подходящото за вас, то е основата на онова, което великото бъдеще носи за вашата душа. То е Божествената Мисъл през 1917 година не говоря за земната, а за Божествената Година. Започвам от 1914, 15, 16 и 17 години, които образуват Новата епоха. Това са четири Божествени Години, които образуват цикъл на Божественото Благословение. Единицата в 1917 подразбира принципа на справедливостта, а седемте Закона на почивката и на благата. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 189 сл. 1 I 1917)
Питат ме дали съм виждал Бога. С този въпрос искат да мехванат говоря ли изобщо Истината, или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори говоря ли Истината, или я заобикалям. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 171)
За мене Бог е велика реалност. Той е по-реален, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си. Ще кажете, че си служа със силни думи. Ако бих намерил по-силни думи, бих си послужил с тях, за да обясня какво представлява Бог. Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 5)
Някои поддържат съществуванието на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуванието Му. Веднага ще ме запитате: «Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го?» Откакто светът съществува, досега не е имало момент, в който да не съм виждал Господа. «Възможно ли е това?» За мене е възможно за вас как е не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви трябва да бъдат отворени. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 170)
Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от самосебе си, по може желание, а съм пратен от Бога, да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Мене.
Идеите които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Каквото е говорил Христос, и каквото говоря Аз, то е от един и същ източник.
Някой ме пита: «Ти познаваш ли Христа?» Познавам Го, говоря с Него. Много пъти съм разговарял с Него.
Аз съм видял Христа, познавам го добре, разговарял съм с Него. Не съм срещал по-добро учение от Неговото, нито език по-добър от Христовия.
Страхуват се да не би Аз да заема мястото на Христа. Никога не съм мислил подобно нещо. Нека те не се страхуват от това. Нито Аз мога да заема това място, нито те.
Някой ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа. Аз не се отнасям благочестиво към Христа, а Го обичам какво повече от това? Казвам Му: Някои хора казват “това си казал”. А Той ми отговаря: «Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени. Всичко това е окастрено и остават само семките на учението Ми. И съвременната църква е съградена само върху семките на учението Ми.» Да, и съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него Го няма там, Любовта я няма там в църквата я няма. Аз бих желал да видя под расото на всеки свещеник тази Жива Любов аз бих желал под всяка друга Любов да видя Живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: «Той говори каквото му скимне.» Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива Велики Истини, които сам съм опитал. За мене светът не е мъртъв, за мене целият свят е жив и всяко същество всеки вол, всяка муха. Виждам туй, което светът не вижда. И казвам тъй: Ние знаем защо рибите са риби, ние знаем защо растенията са растения, ние знаем защо минералите са минерали. Защо това е така, ние знаем причините и ги разбираме.
Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога. Щом се интересувате да знаете кой съм Аз, това ще научите от Бога. Като отидете при Бога, вие ще разберете кой съм Аз и защо съм дошъл. Аз не говоря за Себе си, а казвам, че съм дошъл на Земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете първо при Бога, а после елате при Мене, да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.
И сега седят някои в църквата и казват: «Отишъл да говори на простаци, при нас не дойде!» Да, но вие ще ме разберете криво. Колкото разбрахте Христа преди 2000 години, толкова и Мене ще разберете. Аз не се лъжа и ще кажа: Когато Аз излязох от Небето, Христос ми каза: «Погледни моите ръце, онези “благородните” още не са променили характера си, те са все същите.» Защо? Защото не са приложили още Моя Закон на Любовта. И ако те бяха приложили Закона на Любовта, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Имали го туй съгласие между всичките? Няма го, даже между праведните, гдето проповядват едно и също Евангелие.
Аз и Христос учим едно и също нещо нищо повече. Но някои питат: «Ти кой си?» Не е въпросът кой съм Аз. Други питат: «Кой е Христос?» Не въпросът и кой е Христос. В света има само Един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. И всеки един, колкото и да е велик пророк, Учител или някой от боговете, който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава от някъде, за да отговаряме какви сме.
Аз ви казвам: Бог живее в Мене и Аз живея в Него. Ако и това не вярвате, по-добре е за Мене. Аз ще отида на друга някоя планета, там ще Ми бъде по-добре.
Какви сте вие и как живеете, този въпрос оставям настрана. Какъв съм и кой съм също оставям настрана. Аз не очаквам на това, което вие знаете за мене. Радвам се на това, което зная за себе си. Радвам се на това, което давам. Радвам се, когато човек благодари за това, което е получил. Радвам се на великата Божия Любов и на нея разчитам. Радвам се, че обичам хората. Радвам се на моята и на тяхната радост. Ако аз не живея като Бога и като добрите хора, и ако вие не живеете като мене, какво представляват моят и вашият живот? (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 137)
Всички говорят против Мен: «Бягайте да не го слушате!» Мен няма да слушате, а Онзи, който говори, ще слушате. Въпросът не е личен, а принципиален. Аз, съм дошъл като ваш брат да ви кажа Истината и ви казвам: Вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеете по старому. Ние сме длъжни в името на тази Любов да живеем на света братски и ще живеем; и залъка си можем да делим един като работи, друг ще почива, но всички да си носим бремето и на всички ще бъде леко. Има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и Великите Учители не знаят, туй да го знаете.
Аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за Мене: «Той изнася едно Ново учение.» Това не може да се нарече Ново учение. Това е Божественото Учение. Това са законите на природата, това са методите, по които Живата Природа действа. Аз констатирам законите, които действат в Живата Природа, които действат в живота. Казват, че тия неща разваляли живота и започват да ме шпионират, разправят че лъжа, че това-онова. Казвам: Когато говорят за мене, че лъжа, Аз зная, че говоря Истината. «Ама Той е лош човек!» Аз зная, че съм най-добрият човек. Защо? Винаги, когато започват да говорят лошо, Аз зная, че след това ще започнат да говорят добро. Това е едно от най-силните доказателства.
Често и за мене казват, че лъжа хората. Не, аз никого не лъжа. Зная, че когато човек си позволи да каже най-малката лъжа, той престава да бъде човек. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 217)
Аз ида от Небето. Като се върна, ще кажа какво съм видял и научил на Земята. Искам да науча какви са вашите училища. Някои жени са учители, а на други техните мъже им са учители. Те са ученици на мъжете си. Едните питат как са учениците им, а други питат как са учителите им.
Когато Аз говоря, че съм от Слънцето, разбирам разумното, Божественото Слънце. Защо ще кажете Слънцето? Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл; дето има мисъл там съм. Аз съм от Божествения Свят.
Аз зная какво има на Слънцето, на Луната, на Звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. Когато отивам на Слънцето, Аз се движа с бързина, по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на Слънцето. Когато отивам до най-отдалечените звезди от нас, отивам за десет минути отиване и връщане. «Какво има там?» Ние се придържаме в свещеното правило, да не казваме какво има там.
Един ден Христос запита учениците си: «За кого ме мислите да съм?» «Някои мислят, че си един от пророците.» После се обърна към Петра и го запита: «Ти за кого ме мислиш?» «Ти си Христос, Син на Бога Живаго.» Каза му Христос: «Това плът и кръв не са ти открили, а Отец ми, Който живее в тебе.» Значи, за да вярва в Истината, човек трябва да има вътрешно убеждение за нещата. Ще кажете: «Ами ти кой си?» Питайте Господа. Ако аз ви кажа нещо за себе си, ще говоря като заинтересуван ще кажа нещо, което в действителност не е така. Каквото Бог ви каже, това е вярно. Когато изпрати Христа на Земята, Бог каза: «Това е Моят възлюблен, в Когото благоволих. Вярвайте в Него.» (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. )168
Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, ще бъда като един пигмея долу, в Земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада. Някои искат да ми приписват някои неща. Не аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? Никога не съм допуснал нито една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени Мисли. Никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си и желая всички хора да бъдат щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих могъл могъл да ви използвам всички, бих могъл да направя всички да ми слугувате,но тогава аз не бих бил това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото познавам Бога. Аз Го познавам като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Доброта. И зная, че в момента, когато наруша една малка Негова Заповед, ще се отчужда от Него. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 71)
Няма човек в България, който да проповядва Любовта по-добре от мен. Няма човек в България, който да свети повече от мен. Ако мислите, че има някой друг, това е заблуждение. Аз мога да светя като Христа не повече от Христа. Аз мога да светя като Бога не повече от Бога. И като казвам, че светя като Христа, аз се радвам, защото това е Божията Светлина. Не, Божия Светлина е тя! Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене. И вие можете да светите като Бога. Ако Бог е във всички нас, ние ще се обичаме, помежду ни ще има взаимно уважение и почитание. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 30 И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ, Русе 1925, с. 35)
Някои искат да знаят дали съм Христос или не. За мене това не е важно дали съм Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали право говоря или не аз го зная. Даден ви е хляб не искам да вярвате в моите уверения, че е такъв и такъв: опитайте го и ако отговаря на това, което казвам, вземете го; ако не оставете го настрана. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1984-1985 18 VIII 1985)
Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; искам да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желанието да бъдат по-големи от мене, да заемат първото място. Това е съблазън. Христос казва: Достатъчно е за ученика да бъде като Учителя си. И аз не искам повече достатъчно ми е това малко място, аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голяма нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе и до гибел. Затова Христос казва: На когото много е дадено, от него и много се иска. Когато искаш да станеш голям, това показва, че и в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и понякога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона на разположение и може да ги употреби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е велико. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 184 сл.)
Някои питат: «Ти да не би да си изпратен от Господа?» Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм изпратен да давам отчет на никого. Който не вярва дали съм изпратен от Господа, да не вярва. Това не е важно. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 7)
Ако моите думи пребъдват във вас, вие по друг начин ще живеете. Искате да знаете кой съм аз аз съм в Словото, което ви изнесох; аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Точно кой съм няма никога да узнаете. Аз съм Син на Бога, изпълнявам Неговата Воля. Уча се още не съм се научил: един син, който иска да изпълни абсолютно Волята на Баща си, че Той да е доволен. Аз съм Син на Бога, който иска да въведе Царството Божие в своята душа и да изпълни Неговия Закон без никакво изключение. Аз съм един Син на Бога, искам да осветя Неговото Име, да внеса Любовта в себе си във всичката нейна красота. Искам тази Любов, която минава през мене, и от която не задържам нищо за себе си, да залее, да оживотвори и обнови целия свят. Желая и вие да бъдете такива синове.
Доказателствата, които искате от мене, за това кой съм и какво съм, няма сега да ви дам, докато не отстраните тия лоши мисли, с които постоянно сте обкръжени. Аз не искам да прославям себе си, не искам да ме правите център, нито искам да ставам проводник на вашите мисли, та дори и на най-добрите. Не искам да изпъквам във вашия ум като някой си господин Дънов, а онова, което желая, е да познавате Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му Работи. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989 12 VII 1989; П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 98)
|
“КОЙ СЪМ АЗ” (Учителя)
