|
Тема |
Езоп |
|
Автор |
autsaider () |
|
Публикувано | 03.08.01 16:51 |
|
|
Ето нещо,което бе изтрито веднага в родителския клуб.
Защо е там и защо е заличено, .... въпросите оставям за вас.
Във ранната утрин на знойния ден
крещяща тълпа преминава край мен
смутено след нея бавно поех,
та..., чудо да видя на сетния ден.
Тя блъска пред нея...усмихнат човек,
бучаща, ругаеща искаща тлен.
И стигнала вече до-сам пропаста,
тълпата трещяща затвори уста.
За...що ще ме трепете?-въпрос им задал,
човекът усмихнат - усмивки раздал.
Защото на смърт...осъден си вече!
Не можеш спаси се с усмивка човече!
Щом басни ще раждаш - награден се с безгроб!
На смърт е оказнен смеющий се роб!
Глава не увесил, че скръб не тайл
усмихнат ги гледал, щот радостен бил.
Не мож`те вий радост затвори във плен,
защот радоста не я хваща тлен.
Не губещ усмивка на свойто чело,
той вечно ги питал: Защо бе? Защо?
С ръце оковани, но в погледа с благост
в сърцето със радост...- им завещал радост.
И тихичко почнал слова да реди,
че да го чуват до сетни си дни.
Смеха, който имам на вас подарявам!
За сърце чисто туй е награда!
Смеха, щом жевее на вас във сърцата
с житейската песен ще пее душата!
Да знаете братя в сърцата си всички,
от всичко най-смешни са ваште привички!
вий роби сте слепи на таз рутина,
да...,роби сте клети на таз тъмнина!
Заскърцаха зъби, раздаде се стон,
сам скочи Езопа със смях и поклон.
Минават години, текат си столетия
и все не умира смехът на проклетия.
А тия, що искаха: смърт на смеха,
изтляха почтенни с тъга на чела.
И вечно звучи във години безспир-
смехът на певеца! В смеха...има Мир!
|
| |
|
|
|