Времето е функция на възприемането.
Докато сме линейни и еднопластови във възприятиятията си, времето за нас ще протича еднопосочно от минало към бъдеще.
В момента в който прекрачим себе си, поемайки кръста на борбата си с материята в която сме се оковали, започваме да придобиваме един нов поглед върху времето като понятие, процес и проявление.
Загубете себе си, за да ме намерите! - звучи ли ти познато?
С една единствена крачка ще прекрачваме безброй прагове във всевъзможни посоки и измеренния.
Но, има време. Засега има.
По-добре е една премерена крачка - от колкото две прибързани и погрешни.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.