В неделя посетихме една скала.

Беше мекичка, топличка, с малка триъгълна локвичка в единия край. Острани, там където се сгушваше в земята беше израсло малко рахитично борче - с тънички пръстчета-иглички.

На скалата беше полегнала мекичка, топличка Тишина. Мекичък, топличък ветрец се промушваше между игличките тихичко и нежно за да не потревожи заспалата под слънцето Тишина.

Търгнахме си... и се оказа че Тишината е вече в нас - мекичка, топличка и нежна.