-> са изградени от материя, която засега не можем да установим еднозначно. Споменава се в различни източници, че след биологичната си смърт човек губи някаква част от теглото си (грамове). Засега единствено това ни дадено да знаем. Като включим към това ограничение и невъзможността да познаваме останалите 4 пространствени измерения, многото видове енергии, и още толкова много неизвестни "инструменти"... Нашите души не е задължително да се прераждат само на нашата Земя. Съществували са и други светове, като нашия, на които можем да се преродим. Ако те интересува действителния живот на нашите души в астралното пространство, прлегледай двете книжки на Майкъл Нютън "Пътят на душите" и "Пътешествието на душите". Авторът е атеист, психолог и съвсем случайно установява, че в сеансите си с неговите пациенти те говорят точно за събития, спомени, преживени от техните души. ВЯРВАМ му, понеже 99% от това, за което пише съм го срещал при Учителя, в "Космогонията на Розенкройцерите" и в "Колелото на Съдбата". Косвено нещата могат да се открият и Библията. Но тя е написана по-сложно.
Животът, който тече в астралното пространство истински ме е впечатлил. Целият ми живот тук на Земята го сравняват с едно отиване за кофичка мляко до кварталната бакалия !!! По-напредналите души могат да създават нови биологични видове! Можем да гостуваме невидими на Земята. Тук сме да се учим, а в астралното пространство МОЖЕМ и да почиваме. Не е задължително. Там душите се майтапят, устройват си купони (!!!) когато посрещат завърнал се техен член от групата, правят си разходки до различни светове, могат да преглеждат изминали животи или да връщат "лентата" на току-що приключилия земен живот за да направят справка за едно или друго събитие как е могло да промени живота им, да си избират тяло за следващо прераждане и т.н. Страшно ми е интересно!
Наско