Не беше слабо то, ами прости хора, слаба държава!

А иначе ние с Джон много обичахме зимата, какви снежни човеци си правехме само, ех и как се пързаляхме на леда и се замеряхме със снежни топки като деца.През зимата всичко е едно такова бяло и чисто и сякаш света започва от днес.В един такъв зимен ден казах на Джон: "Джон, представи си,че няма Рай, няма ад под нас, над нас има само небе.Представи си, че всички хора живеят ден за ден, може да ми кажеш, че съм мечтателка, но аз не съм единствена,повярвай ми."