|
Доносникът Илхан, котаракът
Шабан и “Балгьоч”
Как агент САТИР провали акция на българските служби в Турция
Елексирът на държавната тайна се разпределя между онези, които я притежават и имунизира всеки, според степента, до която му е известна, срещу всякакви дискусии. Броят държавни тайни, което дадено лице знае се превръща, в мярка на неговия ранг и привилегиите му в една тънко степенувана йерархия. Естестествено нереално и било да си въобаризим една демократично уредена политическа система без тайни. Към тайните трябва да се прибягва само в изключителни случаи, при абсолютно сигурни и оправдани обстоятелства. Днес в България тайната служи за прикриване на сериозни и неоправдани компромиси, а понякога и за истински съучастничества в незакокнна дейност. Властта си е власт, но информацията за това какво върши тя може тотално да компрометира нейното използване.
Много тайни за сегашните управляващи са получени по нерегламентиран начин. Некоректното им използване обаче носи риск от съдебни присъди. Правните норми не могат да гарантират също така и некоректното й използване. В едно общество, основано на информацията, резултататите от подобна практика са очевидни.
През 1985 г. се запознахме с тайни, които ако станеха известни на обществото биха опозорили доста обществени фигури. Аз няма да разкривам подробностти, защото възпитанието не ми позволява. Не мога обаче да премълча единствения ни провал в Турция, дължащ се на Илхан Андай. Мой близък приятел работил на дипломатическа работа в Истанбул имаше за задача да привлече агенти на Първо Главно управление. Те трябваше да се свържат с представители на изселническите организации, за да разберат какви са насторенията сред емигрантите заминали в Турция след 1984 г.
Андрей будинов беше вербован още през 1986 г. заради срамна история през детските години той доброволно се съгласи да ни сътрудници. До 1993 г. той беше “замразен”за оперативна работа. Същата година на агента с агентурен прякор Сатир /специален агент за Турция и Русия/ беше журналист в “Нов живот”. Впоследствие му помогнахме да стане и кореспондент на “24 часа”
Една от задачите, която му беше поставена е да следи контактите на кърджалийските депутати със спецслужбите в южната ни съседка. И. К. винаги изготвяше перфектни оперативни планове. Те бяха доста подробни и изпипани до най-малките детайли. Илхан само трябваше да следва инструкциите и да се свърже с 31-те “бурета”, оставени в Турция от нас. / “Бурета” се наричаха агентите, които работеха за България, с които Андай се срещаше при честите си командировки в Турция/. Тази негова дейност продължи до 2002 г., когато беше разкрит по нелеп начин. Тогава епохата на героите се снемяше с епохата на посредствеността.
Преди да продължа по нататък ще отваря една скоба. Един от тестовете за интелигентност за кандидатите за “СС” /секретни сътрудници/ известни в публичното пространство като доносници, бе да им подхвърлиш един наръч книги и да ги изпиташ след месец. На “СС” Илхан са му занесли половин сак книги, между които “Феменология на духа”, на Хегел, “Критика на чистия разум” на Кант, “Държавата” на “Платон”, “Опити” на Мишел дьо Монтен, Приказки и разкази на Емилиян Станев, Ран Босилек, Петър Стъпов и др. Какво беше учудването на резидента, когато се разбра, че Илхан беше прочел само Ран Босилек и “Пипи дългото чорапче”! Накараха го да напише на едни лист какво е прочел. След това прибраха книгите обратно в сака. Спомням си, че написа “чорапче” с “б”. Замислихме се как ще го изполваме за такива сложни задачи, като беше зле с правописа.
1996 г. Истанбул. Един от депутатите от “Балгьоч” бе поставен под постоянно наблюдение. В същото време агент САТИР е в готовност да извърши нерегламентирано прокикване в жилището му. След 9.30 часа съпругата на депутата му се обажда и му казва, че излиза за час и че ще остави ключа под изтривалката. Но британското разузнаване /МИ-6/ също подслушва депутатското жилище. Англичаните не знаеха, че и ние сме в играта. Това им стана известно по-късно след провала на операцията “Балгьоч”, когато депутатът извика 10 души “чистачи”да махнат бръмбърите. Народният представител намери мъртъв любимия си котарак Шабан.
Агент САТИР бе натоварен от И. К. и неговия заместник К. Д. само да вземе отливка на ключа на жилището върху върху пластелин. Той не трябваше в никакъв случай да предприема други действия. Друг обучен агент трябваше да проникне вътре и преснеме всички лични дела на изселници след 1984 г. САТИР беше облечен като албанец – продавач на боза, с бяло боне и престилка. Той влиза в жилището, но още при отварянетона вратата ангорският котарак се измъква навън. САТИР се паникьосва. Първото, което прави е да се насочи към телефона и позвъни на И. К. за инструкции. Неотразим фал. Знаехме, че МИТ е осигурил непрекъснато визуално, телефонно и пощенско наблюдение на квартирата, както на българския разузнавач, така и на депутата от турския Меджлис. Все пак отсреща му отговарят да вземе “Уискас” примами самеца.
До прозореца в хола имаше складирани храна и вода за близо месец. Илхан взема найлонов плик и с алуминиевото конче за разливане на боза, което виси на колана му, бързо започва да изпразва контейнера с гранули. Остават минимални количества. Излизайки навън, на път метра от жилището, котаракът Шабан го гледа насмешливо със сините си очи, сякаш иска да му каже:”Е, какво май се изложихме, мяу”. Започва гонитба и след около 40 минути животното си прибира само през полуотворената врата. Илхан я затваря, но в суматохата забравя да я изключи.
Екипът на българските разведки е заловен по обясними причини – капанът щраква и мисията приключва с фалстарт.
САТИР не е уведомен за провала. Наредено му е да продължи да следи всички срещи и разговори на момчиградски депутат, който поддържа връзки с изселниците. Записва на видеокасети и изявите му по турските медии. Изпраща и редовни доклади до И. К. за анализи и проверка. Тук не е мястото да коментираме на кого и защо в София трябваха тези неща . САТИР работеше “добре” и с друг момчилградски депутат. На почивка в Ефес народният представител бил засечен да дава указания за назначаване на негово протеже в държавна структура в Кърджали.
Поставянето на микрофон, който да издържи автономно 6 месеца, бе една от задачите му за един от клубовете на изселниците в Бурса. Той подхващаше и провокираше тема, по която лидерите да започват да говорят, след като излезе. Друг екип пък записваше дословно разговорите и плановете, които те чертаеха за изборите в България.
В края на 2003 г. обаче Второ Главно управение безспорно установи, че САТИР пълнеше докладите си от сайтовете на турските вестници – “Джумхюриет”, “ Милиет, “Сабах”, “ CNN Turk”. За това той искаше заплащане. Това бяха широко известни информации, които той правеше опит да пробута като “секретни”. Командировъчните му бяха най-малко 20 на брой, но справка в масива на ГКПП “Капитан андреево” показа, че той е излизал от странат едва 3 пъти.
Това наложи рапорт до шефовете на службата, които заповядаха да не му се плаща нищо за последните 6 месеца. Така и той всъщност беше отхвърлен като агент, въпреки желанието му да работи за службите. Считам, че той ще продължава да се сърди, но за несвършена работа и фантазии, оформени като сведения с оперативен характер, плащат никъде.
В началото на 90-те г. в Кърджали се появяват охранителни фирми. Една от тях, със седалище в бургас имаше силни и безмопромисни момчета. Като кореспондент на централен вестник, където го уредихме на работа заради доброволното му сътрудичество, той пишеше вехти измислици за въпросната фирма. Посъветваха го да спре. Това, което той още не знае, че наказателният им отряд го осъжда на смърт. Искаха да го хвърлят в язовира с блокче бетон на шията. Тогава срахливецът се обърна към мен за помощ. Спасих го, а пред момчетата казах, че пак е искал да блесне със измислените си сензации. Всъщност, това беше изпълнение и на директива да бъде запазан само като информатор, работещ в емигрантските и изселнически среди. Работата му продължи до 2003 г., когато от него беше снето доверието. А и самите народни представители не го допускаха до себе си. Изглежда се усъмниха в него.
Това е историята на един провалил се човек.”
|
ардиски содомит
