|
1
1. Основни процеси на деградация на почвите в България във
връзка с изменението на климатичните фактори
1.1. Ерозия на почвата
Съвременните процеси на ерозия се изразяват в ускорено (от геологична
гледна точка ) измиване и пренасяне на почвени частици от повърхностните или
по -долу лежащите хоризонти на почвения профил . Ускорената ерозия най -често
се дължи на причини , свързани със стопанската дейност на човека . В
зависимост от интензивността на антропогенните въздействия , съвременните
процеси на ерозия могат да доведат до пълно унищожаване на почвата за кратък
период от време . Антропогенните фактори , предизвикващи ускорена ерозия ,
могат да въздействат директно или косвено за разрушаване на почвената
покривка . Директните антропогенни въздействия , свързани с развитието на
ерозионния процес , се изразяват най -често в неправилни обработки на почвата ,
неправилно напояване , особено върху наклонени терени и др . Косвените
антропогенни въздействия засягат преди всичко необработваемите терени и се
свеждат до неправилно стопанисване и изсичане на горите , изменения в
структурата на водосборния басейн , строителство на пътища , далекопроводи ,
различни видове подземни комуникации , корекция на речните корита и др .
Мероприятията за борба с ерозията могат условно да бъдат разделени на
две групи - профилактични и мелиоративно -възстановителни . На практика за
ограничаване развитието на ерозионния процес в даден водосбор е необходимо
да се прилагат и двете групи мероприятия , в зависимост от степента на
ерозираност на ландшафтите , типа на земеползването , характера на ерозията и
прогнозата за нейното развитие както в хидрографската мрежа , така и в
извънбреговите земи . Този тип въздействие е комплексно и се осъществява в
рамките на резултатите и изводите от мониторинга на ерозионните процеси в
България .
Активните мероприятия за борба с ерозията се свеждат до изграждането
на мелиоративно -технически и хидротехнически съоръжения . В извънбреговите
земи те имат за цел да ограничат скоростта и обема на повърхностния воден
отток и да не допуснат преминаването на площната ерозия в линейна . В
хидрографската мрежа противоерозионните съоръжения се изграждат за
укрепване на бреговете и дъното на ерозионните релефни форми – ровини ,
оврази и дерета . Профилактичните мерки за борба с ерозията включват
противоерозионна система за организация на земеползването ,
противоерозионна агротехника и противоерозионни сеитбообращения в
обработваемия поземлен фонд , противоерозионно затревяване и залесяване , а
също и организационни мерки за предотвратяване на прекаленото натоварване
на пасищния фонд и нарушаване целостта на чима . Ефективността на
противоерозионната защита на почвите зависи от комплексността на
прилаганите мероприятия по отношение на техния вид и обем и по отношение
на територията , която обхващат . Основната териториална единица , върху която
се прилагат противоерозионните мероприятия е територията на речния
водосборен басейн , в неговата ерозионна част . Принципът е
противоерозионните мероприятия да се прилагат диференцирано в зависимост
от съществуващите природо -климатични и стопански условия и да се извършват
на територията на целия водосбор или на естествено обособени части от него .
Противоерозионният ефект на мероприятия , проведени само върху терените наഊ2
отделни малки поземлени имоти , обикновено е незначителен по отношение на
влиянието му върху общия ерозионен отток . От друга страна , обаче
собствениците или арендаторите на поземлени имоти не са в състояние да
осъществят комплексна противоерозионна защита на терените , които
обработват или стопанисват като арендатори . Те могат да изграждат повече или
по -малко ефективни противоерозионни съоръжения – мелиоративно технически
и хидротехнически , с цел предотвратяване на развитието на ерозионния процес
върху стопанисваните от тях терени , или за ефективна противоерозионна
защита на непосредствено прилежащите до техните имоти елементи от
хидрографската мрежа . Мелиоративно техническите и хидротехническите
съоръжения за противоерозионна защита , прилагани от собствениците и
арендаторите на земеделски земи следва да са съобразени с приетите по БДС
стандарти за този вид съоръжения (БДС 17.4.2.04-79), както и с други
нормативни документи отнасящи се до подобен вид съоръжения . Основните
групи мероприятия за защита на извънбреговите земи от ерозия са дадени в
приложение
1.2. Преовлажняване на почвите
У нас ливадно -блатните и торфено -блатните почви имат сравнително
ограничено разпространение - главно в Крайдунавските алувиални низини , в
региона на Бургас , Несебър , по долината на р .Янтра в бившия Великотърновски
окръг , в района на Сливен , Стралджа и др . Обикновено ливадно -блатните почви
в нашата страна се характеризират със слабомощен торфен хоризонт и глеев
хоризонт с различна мощност . Естественото ниво на грунтовите води е високо , а
глеевите процеси са характерни за цялата мощност на профила . Блатните и
ливадно -блатните почви са с плътно сложение и глинест механичен състав .
Повечето от блатата в крайдунавските низини и във вътрешността на страната
са отводнени . Съвременният воден режим на тези територии зависи главно от
вида на земеползването и от ефективността на отводнителните системи .
Повърхностно преовлажнените почви заемат по -големи територии и
обикновено са с висока степен на текстурна диференциация . Преходните
хоризонти са тежки по механичен състав , с плътно сложение и буцеста или
буцесто -призматична структура . Преовлажняването се проявява периодично , в
зимно -пролетния период и засяга повърхностния елувиален и горната част на
преходния илувиален или иувиално -метаморфен хоризонт . Старите процеси на
преовлажняване и преобладаващите в периодите на преовлажняване анаеробни
условия са причина за повърхностно периодично оглеяване .
Повърхностно периодично преовлажнените почви в нашата страна са
разпространени главно в районите на Предбалкана (в зоната на Светлосивите
псевдоподзолисти почви ), по южните склонове на Средногорието , Тракийската
низина и в някои райони на Югоизточна България . Това са почви с висока
текстурна диференциация , псевдоподзолисти и в по -редки случаи - силно
лесивирани до слабо оподзолени подтаксони на съответните зонални почвени
различия . В най -висока степен повърхностното преовлажняване се проявява при
лесивирани сиво -кафяви горски почви и при псевдоподзолисти светлосиви
горски почви в Предбалкана . Силната степен на текстурна диференциация и
относително високата сума на валежите са причина за образването на типично
оглеен хоризонт В tg и за отлагане на железни и манганови конкреции в
повърхностните елувиални хоризонти . В Южна България , поради по -високата
средногодишна температура и по -малката сума на валежите , повърхностнотоഊ3
преовлажняване на профила е по -краткотрайно , оглеяването (параглей ) е по -
слабо и се проявява под формата на отделни петна .
Повърхностно преовлажнените почви се свързват с определени
геоморфоложки форми . У нас това са предимно акумулационни равнини и
заравнености (делувиални , алувиални , пролувиални или езерни ), структурни
денудационни понижения и плата с надморска височина от 200 до 600 m.
Особен случай на повърхностно преовлажнени почви представляват тежките
повърхностно преовлажнени черноземи в Северна България и повърхностно
преовлажнените черноземовидни и ливадни смолници в Южна България .
Тежките повърхностно преовлажнени черноземи са разпространени в
Северозападна България (регионите на Видин и Монтана ) и по -малко в
Североизточна България - регион Добрич .
Глинестите черноземовидни смолници - солонцовати , и несолонцовати
заемат ограничени територии в Софийското поле , в региона на Кюстендил , в
някои територии на Югоизточна България и др .
Основните фактори , влияещи неблагоприятно върху водния и въздушния
режим на почвите и предизвикващи заблатяване и преовлажняване , могат да
бъдат систематизирани като климатични , топографски , почвени и
хидрогеоложки . Те не действат изолирано , а в комплекс . Най -често е
необходимо съчетаване на няколко от тях , за да се получи преовлажняване на
почвите . Например ограничени по обем валежи в безотточни райони могат да
предизвикат заблатяване или преовлажняване или пък преовлажняване да се
наблюдава в райони с относително добра отточност на релефа и геоложката
основа при почви със силно диференциран или слоест профил .
Защитата на терените от преовлажняване и заблатяване , подобно на
мероприятията за противоерозионна защита представляват мероприятия , които
обхващат относително големи територии . Собствениците на поземлени имоти
не са в състояние да ги реализират комплексно . Това ги изправя пред
необходимостта да извършват частични подобрения свързани с възстановяване
на водния режим на обработваните от тях терени .ഊ4
2. Приложение 1
2.1. Мероприятия за защита на почвите от водна ерозия
2.1.1. Защита на почвите от водна ерозия
Мероприятията за борба с ерозията могат условно да бъдат разделени на
две групи - профилактични и мелиоративно -възстановителни . На практика
ограничаването на развитието на ерозионния процес в даден водосбор е
необходимо да се прилагат и двете групи мероприятия , в зависимост от
степента на ерозираност на ландшафтите , типа на земеползуването , характера
на ерозията и прогнозата за развитието и , както в хидрографскката мрежа , така
и в извънбреговите земи .
Активните мероприятия за борба с ерозията се свеждат до изграждането
на мелиоративно -технически и хидротехнически съоръжения . В извънбреговите
земи те имат за цел да ограничат сокростта и обема на повърхностния воден
отток и да не допуснат преминаването на площната ерозия в линейна . В
хидрографската мрежа противоерозионните съоръжения се изграждат за
укрепване на бреговете и дъното на ерозионните релефни форми - оврази и
дерета . Профилактичните мерки за борба с ерозията включват
противоерозионна система за организация на земеползуването ,
противоерозионна агротехника и противоерозионни сеитбообороти в
обработваемия поземлен фонд , противоерозионно затревяване и залесяване , а
също и организационни мерки за предотвратяване на прекаленото натоварване
на пасищния фонд и нарушаване цялостта на чима . Ефективността на
противоерозионната защита на почвите зависи от комплексността на
прилаганите мероприятия по отношение на техния вид и обем и по отношение
на територията , която обхващат . Принципът е противоерозионните мероприятия
да се прилагат диференцирано , в зависимост от съществуващите природо -
климатични и стопански условия и да се извършват на територията на целия
водосбор , или на естествено обособени части от него . Противоерозионният
ефект на мероприятия , проведени само върху терените на отделни малки
поземлени имоти обикновено е незначителен .
2.1.1.1. Противоерозионно земеустройство .
Земеустройството обхваща система от мероприятия , насочени към
организиране на рационално и ефективно използуване на земята и охрана на
почвите . Чрез земеустройствените проекти земеползувателят осъществява
дългосрочна политика в областта на земеделието , пасищното животновъдство и
горското стопанство . При условията на малки по размеритте си поземлени
стопанства противоерозионната организация на територията и
противоерозионните сеитбообороти имат ограничено значение . Общите
принципи на противоерозионното земеустройство , обаче задължително се
спазват при проектирането на по -големи масиви от трайни насаждения , при
земеразделянето и в други случаи .
Земите на наклонените ерозирани терени обикновено се характеризират
със значителна нееднородност . Тя се проявява по отношение на запасеността с
хумус и хранителни елементи , водните свойства , пригодност за механизирана
обработка и др . От друга страна земеделските култури реагират по различен
начин при отглеждането им върху ерозирани терени . На трето място полетата на
сеитбообращението трябва да бъдат разположени по начин , който е съобразен сഊ5
релефа на терена , а много често и със съществуващи граници на поземени
имоти , които не са съобразени с изискванията за оптимална в противоерозионно
отношение организация на участъка . Ето защо решенията за противоерозионна
организация са винаги строго индивидуални . Необходимо е , обаче да се спазват
следните основни принципи :
Използуването на всеки участък трябва да осигурява максимална
стопанска ефективност . Този принцип се осъществява като върху по -силно
ерозираните участъци се засяват по -невзискателните култури и обратно . В
условията на полски сеитбообороти се търси оптимален вариант , при който да
се получи максимално количество обща продукция и размер на дохода при
максимално участие на невзискателни към почвената ерозия земеделски
култури и минимално участие на окопни култури .
Участието на отделните култури в сеитбооборота трябва да бъде
съобразено с противоерозионния им ефект . При средно и силно ерозирани
терени този фактор е приоритетен
Разполагането на участъците да позволява ефективно от
експлоатационна гледна точка използуване на машино -тракторния парк .
Минимизиране на съпътствуващите производството разходи - транспорт
на торове , семена , работници , произведена земеделска продукция , охрана и др .
В ред случаи ефективността на противоерозионната организация и
противоерозионният сеитбооборот трябва да се преценяват на базата на
резултатите от едновременното производство (а понякога и преработка ) на
земеделска и животновъдна продукция . Например сама по себе си
икономическата оценка на сеитбообращение , с участието на технически и
зърнени култури може да превишава оценката на противоерозионно фуражно
сеитбообращение с участието на многогодишни треви , тревни смески и др .
Когато обаче в анализа на фуражното сеитбообращение се включи и оценката
на продукцията (сурова , или преработена ) от принадлежащата към даденото
стопанство животновъдна ферма , противоерозионната организация може да се
окаже по -ефективна .
2.1.1.2. Противоерозионно затревяване
Противоерозионният ефект на затревяването се дължи на увеличаване на
хидравличното съпротивление при формиране на повърхностния отток .
Нараства относителния дял на подземния воден отток . Количеството на
ерозираната от единица площ почвена маса намалява до 13 пъти в сравнение с
окопните култури и до 19 пъти в сравнение с чистата угар . Наред с
противоерозионния си ефект затревяването в ерозионноопасните райони има и
стопанско значение . Тревните видове са източник на фураж за
селскостопанските животни . При поясното затревяване тревната маса от
поясите се използува за фураж , а в междинните ивици се отглеждат подходящи
земеделски култури . При пълното затревяване стопанският ефект се свежда до
получаването на фураж от тревната маса . Видовият състав на тревните
съобщества , използувани за противоерозионно затревяване зависи от почвено -
климатичните условия и от степента на ерозираност на терена . За затревяване се
използуват растителни видове от сем . житни и бобови . Изискването към
видовото разнообразие е тревите да разполагат кореновата си система на
различна дълбочина в почвата и по този начин да зачимяват почвен слой с по -ഊ6
голяма мощност . Предпочитат се рядкотуфестите видове от сем . житни , които
образуват плътен чим . За по -слабо ерозирани почви и при свежи месторастения
за противоерозионно затревяване се използува безосилеста овсига (F е stuca
pratensis,) тимотейка (Phleum pratensis), Tripholium pratense, Arinatherum ellatius
и др . За средно и силно ерозирани терени подходящи видове са Festuca rubra,
Onobrychys sativa и др . За силно ерозирани терени с напълно отнесен хумусен
хоризонт могат да се използуват еспарзета , овча власатка , садина , живородна
метлица и др .
Затревяването на ерозионноопасните терени се извършва по два начина :
а )Тревни (буферни ) пояси
Разполагат се по хоризонталите . Имат ширина 4-6 м , междупоясно
разстояние 30-40 м при наклон на терена до 10° и до 8-10 м при по -голям наклон .
Междинните пространства се използуват за отглеждане на други култури .
б )Плътно
затревяване
Прилага
се на напълно измити и бедни почви , които не могат да се
използуват за отглеждане на земеделски култури , или за залесяване . При
недостиг на семена , затревяването се извършва на ивици , които постепенно се
съединяват по естествен път .
2.1.1.3. Противоерозионна агротехника
Оран напречно на склона се прилага при малки наклони (до 2 °) и при
незначителни частични понижения на терена , напречно на основния наклон .
Оран по хоризонталите се извършва на терени с наклон до 3-4 ° и широко
вълнообразни склонове . Трябва да се има предвид , че водозадържащия
капацитет на обикновените бразди е ограничен . Затова мероприятието може да
се счита ефективно само при сравнително малки стойности на повърхностния
воден отток . При големи наклони и проливни дъждове водата се събира и
задържа в дъното на браздите и когато е в по -голямо количество преодолява
съпротивлението на браздовите гребени , формирайки повърхностен отток ,
концентриран във вълнообразните понижения на терена . Така се създават
условия за формиране на поройни течения , които създават ровинна ерозия . При
правилно провеждане оранта по посока на хоризонталите , или напречно на
склоновете е евтино и ефективно мероприятие , което е в състояние да намали
десетократно обема на повърхностния отток .
Прекъснатото набраздяване се състои в прокарване на прекъснати бразди
с дълбочина 20-25 см и широчина 30-35 см . Браздите се прокарват по
хоризонталите и се прекъсват с малки валчета за ограничаване на
повърхностния отток по дъното им . Разстоянието между браздите е 4-8 м .
Мероприятието е ефективно на почви с наклон до 3-4 °. Чрез прилагане на
прекъснато набраздяване се постига задържане и проникване в почвата на по -
голяма част от извънвегетационните валежи . В засушливите райони
мероприятието има и влагозапасяващ ефект .
Кръстосаното набраздяване се прилага върху земеделски земи с наклон
по -голям от 4-5°. Състои се в прокарване на основни бразди , както при
прекъснатото набраздяване и на допълнителни бразди , перпендикулярно на
основните . Най -напред се прокарват браздите по посока на наклона , а след това
тези , които са успоредни на хоризонталите . По този начин всички браздиഊ7
успоредни на наклона се прекъсват на разстояния , достатъчно малки , за да не се
позволи образуването на струйни течения . Тази обработка се извършва през
есента , след прибиране на културите . Тя има значителен влагозадържащ ефект .
През пролетта кръстосано набраздения терен се заравнява с култиватор , или
тежка дискова брана . Кръстосаното набраздяване е евтино и много ефективно
мероприятие .
Отглеждането на окопни култури е по принцип нежелателно върху
наклонени и ерозионноопасни терени . Много често , обаче това се налага от
икономическа гледна точка , а също и за да се спазят агротехническите
изисквания за редуване на културите в сеитбооборота . Много ефективен метод
при тези условия е браздовото окопаване на културите .
Сеитбата и окопаването на културите се извършва винаги по посока на
хоризонталите . Прокараните междуредови бразди се прекъсват с
водозадържащи валчета през всеки 8-10 м Броят на вегетационните обработки се
ограничава до минимално необходимия за осигуряване на нормални условия за
растеж и развитие на културите . След прибиране на предшественика се заорават
достатъчно растителни остатъци , които играят ролята на мулч . Обработките се
извършват с машини , пригодени за обработка на наклонени и ерозирани терени
- култиватори плоскорези , комбинирани сеялки -култиватори и култиватори -
подхранвачи . Торенето трябва да бъде комбинирано . Прилагането на оборски
тор и зелено торене имат значителен противоерозионен ефект , тъй като водят до
увеличаване на хумусното състояние и структурността на почвите . Ерозираните
почви , образувани върху силикатни скали могат да се варуват с цел да се
намали дисперсността на почвените колоиди и по този начин да се повиши
противоерозионната устойчивост на повърхностните хоризонти .
Противоерозионното залесяване е мероприятие , прилагано при силно
ерозирани почви върху наклонени терени , които не могат да се използуват за
земеделие . В зависимост от наклона и степента на ерозираност на почвата се
изпълняват масивни и частични залесявания . Масивното залесяване , при което
изкуствено се създават плътни горски насаждения е най -ефективното
противоерозионно мероприятие , но води до много ниска степен на
използваемост на мелиорираните земи . Причината за това е , че изкуствено
създадените гори върху силно ерозираните терени почти не могат да се
използуват за горскостопански цели . То е ефективно върху много бедни и
плитки почви , които не могат да се използуват за други цели и се използува като
средство за предотвратяване на разширяването обхвата на ерозията .
Частичното затревяване под формата на горски пояси съчетава високия
противоерозионен ефект на горската растителност с изискванията за ефективно
използуване на земята . Горските пояси се разполагат по посока на
хоризонталите , а между тях се прави поясно , или плътно затревяване . Ширината
на горските противоерозионни пояси е 25-30 м , а разстоянията между тях
зависят от наклона на терена . При терени с наклон до 10 о горските
противоерозионни пояси се засаждат на разстояние от около 300 м Всеки пояс се
състои от един или повече основни дървесни видове и подлес от храстова
растителност . Целта е максимална биологична продуктивност , която да осигури
образуването на мощна горска постеля за относително кратък период от време .
Изследванията на противоерозионния ефект са показали , че горската постеляഊ8
може да задържи повърхностен отток , който няколко пъти превишава
собственото и тегло .
2.1.1.4. Мелиоративно -технически и хидротехнически съоръжения
за борба с ерозията
Мелиоративно -техническите и хидротехническите съоръжения
представляват сложна система за въздействие върху интензивността на
почвено -ерозионните процеси . Те биват най -разнообразни и се класифицират в
зависимост от мястото и начина на изграждането им (в хидрографската мрежа ,
или в извънбреговите земи ), в зависимост от въздействието им върху оттока и
оттам - върху ерозионния процес и т .н . Съгласно БДС 17.4.2.01-79 е приета
единна система за класификация на техническите противоерозионни
мелиорации .
Водозащитни съоръжения .
Водозащитните съоръжения се строят в извънбреговите земи на
границата между обработваеми и необработваеми площи , или на границите
между два културни вида (полски сеитбообороти и лозя , лозя и овощни градини
и др .). Предпазват обработваемите и стопанисваните почви от водния отток ,
формиран извън защитавания терен . Строят се по посока на хоризонталите и се
оразмеряват за задържане на максиманите водни количества при прииждане на
поройното течение . Разделят се на водозащитни диги , водозащитни канали и
водозащитни диги с канали . Дигите се изграждат при плитки почви , каналите -
при дълбоки почви , а комбинираните съоръжения от този тип - диги и канали се
изграждат обикновено като големи инженерни проекти за противоерозионна
защита на целия водосбор , или на големи и морфологично обособени части от
него .
Съоръжения за регулиране на наклона на терена и скоростта на
повърхностния воден отток .
В тази група се вписват значителен брой съоръжения . Те се разделят на
тераси , валови тераси и канавко -валове .
Противоерозионни стъпаловидни тераси
Терасите представляват изкопно - насипни съоръжения , изградени от
изкоп и насип и регулиращи теренния наклон . Основен вид представляват
стъпаловидните тераси . Терасирането се състои в изграждане на поредица от
хоризонтални , или слабо наклонени площадки .
Всяка тераса се състои от платно и откос . Откосът може да бъде землен ,
или зидан . Изграждането на стъпаловидни тераси се предвижда на склонове с
наклон по -голям от 10°. Стъпаловидните тераси са подходящи за отглеждане на
трайни насаждения . Ширината на терасите се приема различна в зависимост от
изискванията на културата и предвидената техника с която ще се обработва
терена . При проектиране на терасите се изчислява минималния обем землени
работи . Обикновено той се постига при височина на откосите не повече от 1,2 м .
Работата по изграждането на стъпаловидните тераси протича в следните
основни етапи :
◊ Проучвателни работи ;ഊ9
◊ Изработване на едромащабен план на терена ;
◊ Изработване на едромащабна почвена и почвеноерозионна карта ;
◊ Разработка на идеен проект
◊ Съставяне на работен проект ;
◊ Отлагане на проекта върху терена ;
Проучвателните работи се извършват за да се определи пригодността
на терена за изграждане на стъпаловидни тераси . Те обхващат проучвания на
геоложката основа , почвената покривка и релефа на местността . На терасиране
подлежат склонове с относително постоянен наклон , характеризиращи се с
благоприятен за развитието на растенията микроклимат и достатъчна дълбочина
на почвената покривка . Не са подходящи за изграждане на тераси склонове , в
които има опасност от развитие на свлачищни процеси , а също и склонове ,
прорязани от ровини и оврази .
Едромащабният геодезичен план се изработва в мащаб 1:500, а за по -
големите обекти - до 1: 1000. На плана се нанасят хоризонталите на терена , със
сечение през 0,5 до 1,0 м . Отразяват се всички естествени слогове , ровини и
форми на микро и мезорелефа , които могат да окажат въздействие върху
работата на мелиоративните машини . Към едромащабния план се прилагат и
надлъжни профили на склона .
Почвените проучвания се осъществяват чрез пробонабиране в мрежа ,
съобразена с мащаба на геодезичния план . Пробонабирането в основните
пунктове се извършва от изкопани на представителни места основни почвени
разрези . Допълнително , от цялата дълбочина на профила се вземат проби с
помощта на почвена сонда . Проучванията на основните разрези се използуват за
описание на мощността на почвения профил и на съставящите го хоризонти , в
различните части на склона . Пробите от сондажните профили се използуват за
определяне на основните свойства на почвата . На основата на почвените
проучвания се съставя почвена карта с мащаб , еднакъв с мащаба на
геодезичната карта на терена . Почвената карта се съобразява с данните от
едромащабните почвени проучвания , извършени в мащаб 1:25000.
При разработване на идейния проект върху картата се отлагат
геометричните параметри на терасите , нанася се основната и спомагателната
пътна мрежа и съоръженията за укрепване на терена . Идейният проект трябва да
съдържа текстова и изчислителна обосновка на възприетите технологични
решения по изграждането на терасите . Той задължително е съобразен с
особеностите и изискванията на културите , които са планирани за отглеждане
върху терасирания терен и осигурява извършването на всички технологични
операции , свързани с него .
Работният проект се съставя на базата на одобрен от инвеститора и
отговарящ на задължителните норми идеен проект . В него подробно е
разработена технологията за изграждането на изкопно -насипните тераси ,
предвидени са необходимите машини , оборудване и разходи на жив труд .
Работният проект съдържа технологична карта за извършваните операции ,
количествени и стаойностни сметки и други документи по установен образец ,
съгласно изискванията за извършване на мелиоративни работи . При
проектиране на големи обекти се предвижда и разработването на календаренഊ10
план и мрежов график за натоварването на машините и хората по време на
изпълнението на обекта .
Преди извършването на основните работи по трасирането и
изграждането на терена , той трябва да се подготви за безпрепятствено движение
на машините . Дивата дървесна и храстова растителност се изкоренява , а
плитките ровини се заравняват , или се запълват с почвена маса . Ровините и
деретата , които не могат да бъдат заравнени се укрепват , а общия план на
терасите и пътната мрежа се съобразяват с тях . Теренът се почиства от едри
камъни , които се събират и могат да се използуват за укрепване на откосите на
терасите , или на пътните платна . При силно уплътнени почви подготвеният и
почистен терен се изорава дълбоко в посока на хоризонталите , като отвалите на
браздите трябва да бъдат в посока , обратна на наклона . Когато е необходимо се
извършва предварително коригиране на надлъжния профил , с оглед на
необходимостта да се зепези приблизително еднакъв наклон по цялото
протежение на склона . В случаите , когато това е невъзможно , склона се разделя
на вертикални участъци , в които наклонът се променя с не повече от 3-6 °.
Подготвеният терен се трасира за прокарване на основните линии на терасите ,
на пътната мрежа и на останалите съоръжения .
Строителството на изкопно -насипните тераси се извършва механизирано ,
като с един ход на машините почвата едновременно се изкопава и се прехвърля
в терена на насипа . Работата може да се извърши с булдозер , или грейдер , в
зависимост от наклона на терена и от ширината на платната на терасите . За да
се увеличи производителността на машините е необходимо предварително
разрохкване на почвата с разрохквач (без обръщане на пласта ), с плуг -риголвач ,
или с обикновен плуг . Работата на грейдерите е по -производителна , но
използуването им се ограничава само за терени , в които няма препятствия по
посоката на движение , почвата е относително рохкава на дълбочината на изкопа
и наклонът не превишава 15-17 °. Когато теренът не отговаря на изброените
условия е по -целесъобразно използуването на булдозер .
Откосите на новоизградените тераси се затревяват веднага след
приключване на изграждането им . Когато няма достатъчно семена за плътно
затревяване , откосите се затревяват на две ивици - в горната част и в основата
на откоса . С течение на времето тревния чим покрива плътно ширината на
целия откос .
Валови тераси .
Валовите тераси представляват съчетание между тераса и землен вал .
Изграждат се чрез ежегодно наораване на почвата върху гребените на старите
бразди по линия , която съвпада , или сключва малък ъгъл с хоризонталата .
Валовете имат малка височина и полегати откоси , позволяващи да се извършват
всички видове почвообработки . Изграждат се при наклон до 6-8° и са
подходящи за противоерозионна защита на почви , използувани за отглеждане
на едногодишни култури . В зависимост от размерите на напречния профил и
разположението им на терена се различават валови тераси на широка основа и
валови тераси на тясна основа . При валовите тераси на широка основа откосите
се обработват , както останалата част от терена . Изграждат се при относително
по -малки наклони . Валовите тераси на тясна основа са по -високи . Откосите на
валовете са по -стръмни и обикновено се затревяват .ഊ11
Канавко -валове
Канавко -валовете са съоръжения , които са разположени на известно
разстояние по склоновете и имат за цел да задържат повърхностния отток
главно от външни скатови води . Прилагат се за противоерозионна защита на
трайните насаждения и пасищата . Представляват съчетание от канавка (окопче )
и вал Разполагат се по хоризонталите и могат да бъдат непрекъснати и
прекъснати . Надлъжен разрез , показващ разположението на канавко -валове в
овощно насаждение е показан на
За да се осигури устойчивост на основата на вала , от външната му страна
се прокопава плитка траншея . При леки почви е задължително зачимяването на
канавко -валовете .
За да се предотврати изтичането на събраната вода канавко валовете се
проектират така , че ъгълът , който те сключват с хоризонталите да не води до
денивелация превишаваща работната височина на вала . Ако това условие не е
спазено , канавките се преграждат на определено разстояние със землени
валчета .
Направата на канавко -валове не се допуска при терени със слаба
устойчивост на подземните пластове против свличане . Канавко -валовете са
скъпи съоръжения и обикновено се проектират и изпълняват само на стопански
обекти с ограничена площ , които са силно застрашени от ерозия и отговарят на
другите условия , позволяващи строителството им .
2.2. Мероприятия за защита на почвите от ветрова ерозия
2.2.1. Защита на почвите от ветрова ерозия
Мероприятията за защита на почвите от ветрова ерозия се разделят на
организационно -стопански , агротехнически и агролесомелиоративни .
2.2.1.1. Организационно -стопански мероприятия
Организационно -стопанските мероприятия за борба с ветровата ерозия
обхващат противоерозионното земеустройство на територията , при което
земеустройствения план се съобразява с необходимостта от намаляване на
ерозионният ефект на вятъра . Границите и размерите на полетата се проектират
и отлагат върху терена така , че да се намали дължината на участъците в посока
еднаква , или сключваща малък ъгъл с посоката на основния ветрови поток . По
възможност всички линейни съоръжения , които биха могли да представляват
препятствие за ерозионноопасните ветрове (пътища , канали и др ) се разполагат
в посока перпендикулярна на посоката , за която е установена най -висока
честота на ерозионноопасният вятър . Културните видове се разполагат на
терени с различна степен на откритост , в зависимост от тяхната
ерозионоустойчивост . По възможност откритите участъци се ограждат с кулиси
от трайни насаждения . В полските сеитбообороти се включват повече култури
със слята повърхност и многогодишни фуражни култури с висок
противодефлационен ефект - тревни смески , люцерна , детелина и др .
Предпочита се отглеждането на култури с по -дълъг вегетационен период , при
които почвената повърхност остава свободна възможно по -малко време през
годината . При подходящи условия терените се уплътняват с предкултури и с
втори култури .ഊ12
2.2.1.2. Агротехнически противоерозионни мероприятия и
технологии
Агротехническите мероприятия и технологии включват подходящи
системи за обработка и системи на земеделие , целящи запазването на
благоприятен състав на структурните агрегати в почвата . Структурната почва , в
която преобладава агрегати с размери между 1 и 10 мм е много по -устойчива на
ветрова ерозия , в сравнение с разпрашените , или сбити почви . Структурното
състояние от своя страна зависи от количеството и състава на хумуса , от
степента на наситеност на почвата с алкалоземни бази и др . По принцип всички
мерки , които са насочени към опазване на благоприятната в агрономическо
отношение структурност на почвата допринасят и за увеличаване на
противоерозионната устойчивост . В застрашените от дефлация райони е
целесъобразно извършването на минимални обработки на почвената
повърхност . За обработка се използуват плугове и култиватори плоскорези , при
които не става обръщане на повърхностния почвен слой . По -голямата част от
тези почвообработващи оръдия разрохкват почвата на дълбочина 10-12 см , и
оставят на повърхността повечето от растителните остатъци от предходната
култура . В условията на България минималните обработки и обработките на
почвата с плоскорези предизвикват намаление на добивите от основните
земеделски култури след непрекъснато прилагане в продължение на няколко
години . Прилагането им трябва да става само в най -силно застрашените от
ветрова ерозия райони , като и в тях периодично трябва да се извършва
конвенционална отвална обработка на почвата .
Много добър ефект за ограничаване на ветровата ерозия се постига при
ставянето на растителните остатъци на полето през зимния период . Мулчът от
растителни остатъци предпазва почвата от прекомерно изпарение и създава
препятствия за движещите се от силата на вятъра почвени частици . За да
действува ефективно против ветровата ерозия мулчът трябва да бъде поне
частично свързан с почвената повърхност . На това изискване отговарят
стърнищните остатъци , царевичните , слънчогледовите и тютюневите стъбла ,
целите растения от памук и др . Трябва да се има предвид , че мулчирането при
почви с висока влажност на повърхностния слой създава затруднения за
движението и ефективната последваща почвообработка . То се прилага с най -
голям ефект при засушливи условия , или при леки по механичен състав и слабо
свързани почви .
Запазването на почвената повърхност във влажно състояние значително
ограничава загубите от ветрова ерозия . Частиците на влажната почва са здраво
свързани помежду си в резултат от силите на кохезията . В районите където е
възможно напояване повърхността на почвата повърхността на почвата трябва
да се поддържа достатъчно влажна през целия период на вегетацията . За
терените , които не се напояват са подходящи повърхностните обработки с
култиватори -плоскорези , които ограничават изпарението на вода от
повърхностния почвен слой и го предпазват от прекомерно изсушаване .
Мулчирането също играе важна роля за запазването на почвената влага .
В някои страни , където ветровата ерозия нанася големи поражения върху
обработваемите почви се прилага специална система на земеделие ,
предназначена за опазване на почвите от дефлация .Тя се състои в редуване на
тесни ивици , с окопни култури и култури със слята повърхност , или култури съсഊ13
слята повърхност и черна угар (в районите с по -слабоинтензивно земеделие ).
Минималната ширина на ивиците трябва да превишава средното разстояние ,
което частиците изминават при салтацията 1 . За полузасушливите степни райони
тази ширина е приета за около 70 м . Един от недостатъците на системата за
ивичесто земеделие е този , че в ивиците , заети от културата с по -висок
противоерозионен ефект се натрупва почва , принесена то вятъра от съседната
ивица от наветрената страна . С течение на годините терените придобиват
вълнообразна повърхност , което затруднява обработката им . Този недостатък
може да се избегне ако при всяка смяна на културите , с известно застъпване се
променят и границите на полетата .
2.2.1.3. Агролесомелиоративни и лесомелиоративни мероприятия
Основното средство на лесомелиоративните методи за борба с ветровата
ерозия са ветрозащитните пояси от дървесна растителност . Те се състоят от два
до няколко реда дървета , засадени като ивица . За да оказват ефективна защита
на територията от ветрова ерозия поясите се разполагат в система , като някои от
тях са главни , а други - второстепенни . Главните горски пояси се разполагат в
направление , перпендикулярно на посоката на основните ветрове .
Второстепенните пояси се разполагат в зависимост от особеностите на терена .
Освен основната си роля - да предпазват ландшафта от развитие на ветрова
ерозия , ветрозащитните горски пояси подобряват водния режим на почвата и
имат снегозадържащ ефект , чрез който косвено допринасят за предпазването на
зимните посеви от повреди . У нас през 1951 год . е започнато изграждането на
ветрозащитни горски пояси в Добруджа , а по -късно и на други места ,
застрашени от ветрова ерозия . Изградена е система от 9 държавни полезащитни
пояса и мрежа от полезащитни горски насаждения . Засадени са главно дъб
(58%), гледичия (19%), орех , ясен , бряст и други дървесни и храстови видове .
Разстоянието между основните пояси е 500-600 м . Общо всички горски
насаждения , изградени с ветрозащитна цел заемат 1.6 % от обработваемите земи
на Добруджа . В нашата страна е прието ветрозащитните съоръжения да се
разграничават в зависимост от вида , местоположението и конкретното им
предназначение (БДС 17.4.2.04-79).
2.2.1.4. Класификация на видовете лесотехнически мелиоративни
съоръжения против ветровата ерозия на почвата
◊ Масивни горски насаждения . Представляват гори с естествен произход , в които могат да
бъдат проведени лесомелиоративни мероприятия за подобряване на състоянието и за
повишаване ефектевността на противоерозионния ефект . Ботаническите видове в
изкуствените горсик насаждения се съобразяват със състава на естествената горска
растителност в същия географски район . Имат значителен противоерозионен ефект
както срещу водната , така и срещу ветровата ерозия . Значително е влиянието им върху
климата на съответния район . Масивните горски насаждения се използуват като
противоерозионно средство за редпазване на земи , които са негодни за използуване н
земеделието .
◊ Полезащитни пояси . Изграждат се от горски , или овощни насаждения . В качеството на
полезащитни пояси могат да се използуват естествени горски масиви с малка широчина ,
в случаите когато са разположени в посока , подходяща за отразяване на
ерозионоопасните ветрове . Предназначени са за защита на обработваемите земи от
ветрова ерозия и за подобряване на микроклимата на земеделските култури . Различават
се няколко вида полезащитни горски пояси , в зависимост от тяхното местоположение ,
ъгъла , който сключват с посоката на ерозионоопасните ветрове , конструкцията си и
ботаническия си състав :
◊ Полезащитни пояси по местоположение
1 Скокообразно движение на почвените частици , предизвикано от приземния въздушен потокഊ14
◊ Полезащитни пояси по границите на полетата . Представляват най -често
едноредови , по -рядко дву , или триредови насаждения , разположени по
границите на кадастралните , или сеитбооборотните полета . Посоката им е
определена от земеустройствения план на територията и е съобразена с
посоката на ерозионоопасните ветрове само в районите , за които е
проектирано специално противоерозионно земеустройство .
◊ Крайканални полезащитни пояси . Представляват едноредови насаждения
от дървесни видове , разположени от едната , или от двете страни по трасето
на големите напоителни и отводнителни канали . Изпълняват ветрозащитна
функция и предпазват каналите от затлачване с наноси , носени от вятъра .
Засенчват трасетата на землените канали и ги предпазват от заплевеляване .
В районите с преовлажнени почви насажденията имат известен
отводнителен ефект . Използува се големият транспирационен коефициент
на дървесната растителност за регулиране на водния режим на почвата . В
случаите , когато основната функция на насаждението е да регулира водния
режим на почвата се използува главно черната топола (Populus nigra)
◊ Крайпътни пояси . Представляват едноредови насаждения от дървесна
растителност за защита на пътищата от навяване с почвени частици , или
сняг . Покрай пътищата от националната пътна мрежа не се допуска честа
смяна на ботаническия състав на насаждението . Засаждат се на достатъчно
голямо разстояние от трасето на пътя , за да не става повреждане на
настилката от нарастването на кореновата система . Избират се дървесни
видове , чиято корона не намалява видимостта , не образува плътен склоп
над пътното платно и се характеризира с ниско количество на ежегодния
опад .
◊ Крайселищни пояси . Представляват многоредови насаждения от дървесни
видове , покрай населени места , полски станове и други обекти . Изпълняват
ветрозащитни функции и предпазват обектите от снежни навявания . По
същия начин въздействуват на прилежащите обработваеми полета .
одобряват микроклимата и условията за живот в защитаваните обекти .
◊ Полезащитни горски пояси за защита на трайни насаждения . Изграждат се
по границите на овощни и лозови масиви и служат за защита на масивите
от ветровата ерозия , от директни повреди на растенията и опорната
конструкция , нанесени от силните ветрове и от снегонавявания .
◊ Защитни насаждения по бреговете на микроязовирите и ровините .
Представляват многоредови насаждения в бреговите земи . Предпазват
ровините от свличане и изкусвените водоеми от затлачване с почвени и
скални наноси . Дървесните видове се подбират в зависимост от почвените
условия . В районите на плитките почви се предпочитат ботанически видове
с ниски изисквания към дълбочината и плодородието на почвата .
◊ Полезащитни пояси , в зависимост от разположението си спрямо посоката на
ерозионноопасния вятър .
◊ Главни полезащитни пояси . Разполагат се перпендикулярно , или с
отклонение до 45 ° спрямо посоката на вредоносния вятър . Проектират се
спрямо конфигурацията на кадастралните полета така , че да заграждат
дългата му страна . Състоят се от 3-6 реда дървета , разположени шахматно .
◊ Второстепенни полезащитни пояси . Разполагат се перпендикулярно на
направлението на главните полезащитни пояси .
◊ Полезащитни пояси , според конструкцията им .
◊ Полезащитни пояси с плътна конструкция . Представляват гъсто
насаждение , почти без просвети , когато короните на дърветата са
разлистени . В този тип горски пояси вятърът не прониква , а амите те са
изложени на значителен натиск от страна на въздушния поток . Скоростта
на вятъра намалява на известно разстояние , както от подветрената , така и
откъм наветрената страна на пояса . Намаляването на скоростта на вятъра
от подветрената страна е средно около 75% при силните ерозионоопасни
ветрове и до 100% при по -слабите ветрове . Насаждението оказва
достатъчно ефективен противодефлационен ефект на разстояние до 15
пъти спрямо височината му , откъм подветрената страна . Основнитеഊ15
недостатъци на поясите с плътна конструкция се свеждат до високата
стойност на изграждането и относително по -трудното им поддържане .
Дървесните насаждения в пояса и особено тези , които са разположени във
фронталния ред откъм наветрената страна са подложени на много силен
натиск от страна на вятъра и често биват чупени , или повреждани .
Конструкцията намира приложение при построяването на главните
ветрозащитни пояси , когато поясите са разположени в система .
◊ Полезащитни пояси с ажурна конструкция . Дърветата са разположени на
относително големи разстояния едно от друго , така че короните им не се
съединяват и не образуват склоп . Просветите са по цялата височина на
пояса и са най -големи в приземния етаж на пояса . Имат защитен ефект от
наветрената и от подветрената страна . След преминаването си през пояса
вятърът намалява скоростта си средно с 60%. На разстояние равно на около
25 пъти височината на пояса скоростта на вятъра се изравнява с
естествената . Зоната на ефектевен защитен ефект е около 20 пъти
височината на пояса .
◊ Продухваеми пояси . В долната приземна част на пояса остава просвет , а в
горната му част се образува плътен склоп на дървесните корони . В
зависимост от височината на просвета си този вид пояси се подразделят на
три вида :
◊ със слабо продухваема конструкция - височината на просвета е 0,7-
1,00m.
◊
със средно продухваема конструкция - височината на долния
просвет е 1,5-2,00 m
◊ със силно продухваема конструкция - височината на росвета
превишава 2,5 m
◊ Полезащитни пояси според ботаническия състав на насаждението и схемата на
засаждането им .
◊ Полезащитни насаждения от дървесен тип . Състоят се само от дървесни
видове - горски , или овощни
◊ Главни дървесни видове - насаждения , състоящи се само от
едроразмерни дървесни видове
◊ Главни и съпътствуващи дървесни видове - Насажденията имат
първи етаж от едроразмерни дървесни видове и втори етаж от
съпътствуващи сенкоиздържливи дървесни видове
◊ Полезащитни насаждения от дървесно -храстов тип . Насажденията се
състоят от дървесни видове - горски , или овощни и храстови видове , които
също могат да бъдат горски , или овощни .
◊ Главни дървесни видове и храсти . Насаждения от главни дървесни
видове , образуващи високия етаж на пояса и храсти , оформени
като подлес
◊ Главни и съпътствуващи дървесни видове и храсти - Насаждения ,
състоящи се от : главни дървесни видове , оформящи високия етаж ;
съпътствуващи дървесни видове , оформящи средния етаж на пояса
и храстови видове , образуващи подлес на насаждението .
◊ Полезащитни насаждения , в зависимост от ботаническия състав и броя на
участвуващите видове .
◊ Чисти полезащитни пояси - създадени са само от един дървесен
вид .
◊ Смесени полезащитни пояси - създадени са от два , или повече
дървесни вида .ഊ16
2.3. МЕТОДИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ РЕЖИМ НА ПОЧВИТЕ :
Методите за регулиране на водния режим на почвите се делят на :
♦ агротехнически
♦ хидромелиоративни
♦ химични
♦ физични .
Агротехническите мероприятия се свеждат до регулиране на изпарението
на вода от почвената повърхност и от по -дълбоките хоризонти , увеличаване
обема на водния запас в почвата , увеличаване на порьозността на почвата ,
влагоемността и водопропускливостта на почвения профил . Към тази категория
се вписват и агромелиоративните мероприятия за отвеждане на излишните
водни маси от подпочвените хоризонти , или за отводняване на повърхностния
почвен слой .
Агротехническите и агромелиоративни мероприятия за отводняване на
почвения профил имат временен характер и най -често не могат да се прилагат
самостоятелно при дълбоко преовлажнени терени . Те обаче имат много добър
ефект при повърхностно преовлажнени , или при много тежки и плътни почви ,
при които не се установява постоянно преовлажняване с външни за терените
води . Освен това са евтини и не изискват специална техника , оборудване и
разработване на самостоятелни мелиоративни проекти .
2.3.1. АГРОМЕЛИОРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ОТВОДНЯВАНЕ
НА ОРНИЯ ХОРИЗОНТ
•Оран на тесни ивици по посока на наклона .
Оранта се извършва по ивици с ширина 12-20 м с обикновен
многокорпусен плуг При малки наклони на терена (под 0.002)се приема ширина
на ивиците 12-15 м , а при големи наклони - над 0.01 до 15-20 м . На границата
между две ивици се оформят разорни бразди с дълбочина 0.20-0.25 м Събраните
в разорните бразди води се оттичат във водоотвеждащи бразди и оттам в
открити водоотвеждащи канали . Водоотвеждащите бразди се разполагат в
пониженията на терена и могат да не са праволинейни . Прокарват се с
еднокорпусен плуг , или с плуг -риголвач . Дълбочината на водоотвеждащите
бразди е около 0.30-0.35 м , но винаги е по -голяма от дълбочината на слятата
обработка (оран ).
•Профилиране на теренната повърхност .
Профилирането на теренната повърхност е традиционен метод за
ускоряване оттичането на повърхностната вода , който може да се осъществи с
относително прости технически средства и дава задоволителен ефект .
Приложим е за отводняване при повърхностно преовлажняване на малки
терени . Отвеждането на повърхностния отток става чрез моделиране на
повърхността във вид на изпъкнали лехи , оформени между две успоредни
дълбоки и открити бразди , врязани в теренната повърхност на дълбочина по -
голяма от плужната пета .
.
Лехите могат да бъдат създавани постепенно , като обработката на
почвите се прави така , че разорите и гребените да бъдат на едни и същи места
на теренната повърхност и постепнно да образуват желания профил . Ускорено
създаване на изпъкналите лехи се извършва чрез моделиране на терената
повърхност с помощта на мелиоративна техника - грейдер , или среднобазисен
подравнител . В определени случаи при малка дължина и превишение на лехите ,
те могат да се оформят с лехообразуватели , които се използуват вഊ17
зеленчукопроизводството . Профилите на изпъкналите лехи се виждат на фиг . ....
Размерите на лехите зависят от размерите на обработваемите участъци . и могат
да варират от 5 до 50 м в напречно направление и от 25 до 400 м в надлъжно .
Наклонът на откосите трябва да бъде в границите от 0.002 - 0.005.
•Къртичини
Къртичините се изпълняват едновременно с основната обработка на
почвата от специални плугове , на които са прикачени конусообразни тела към
всяко плужно тяло . Представляват изкуствено създадени ходове (галерии ) с
диаметър от 50 до 100 мм прокарани на дълбочина 45-70 см и през разстояние 2-
3 м . Комбинират се с хоризонтален дренаж , над който се провеждат
необходимите дълбоки обработки на терена , така че да се осигури достатъчна
водопроницаемост между къртичината и повърхността и къртичината и
дренажния събирател .. Прокараните в тежки глинести незасолени и
несолонцевати почви къртичини могат да се запазят до 5 години , средно около
3. Необходимо условие за добрата работа на къртичините е постоянният наклон
на терена , при който няма опасност от вторични завирявания на подпочвена
вода . Ефективността на къртичните дренажи зависи от състава на почвата -
могат да се правят в тежки и плътни глинести почви , в които няма скелетен
материал и коренища . За да има ефект от къртичините , оранта трябва да се
провежда по посока на основния наклон , който трябва да бъде не по -малко от
0.002-0.003 и да завършва с водоотвеждащи канавки .
Водоотвеждащите канавки са временни съоръжения и се заорават със
следващата основна обработка на почвата .
•Мелиоративно дълбоко разрохкване на терена
Мелиоративното дълбоко разрохкване се прилага в случаите , когато на
дълбочина не по -голяма от 20-30 см в почвата се намира уплътнен и с тежък
механичен състав подорен хоризонт , или плужна пета с водоупорно действие .
Чрез мелиоративното дълбоко разрохкване се осигурява свободно движение на
водата по дълбочината на почвения профил и се подобрява аерацията на
подорните хоризонти .
Мелиоративното дълбоко разрохкване се извършва с помощта на
прикачни , или навесни разрохквачи . Работните органи на разрохквачите имат
различна конструкция и работят на определено разстояние , на еднаква или на
различни за всеки работен орган дълбочини . Независимо от различните
конструкции на дълбокоразрохквачите , те могат да се разделят на статични ,
динамични повдигащи и динамични вибриращи . Динамичните вибриращи и
повдигащи дълбокоразрохквачи спестяват до около 20% от необходимата
теглителна енергия , но са по -скъпи като съоръжения .
Като самостоятелно отводнително мероприятие дълбокото разрохкване
се прилага рядко . Изискванията за успешното му самостоятелно действие се
свеждат до следното :
Постоянен наклон на терена и наличие на водосъбирателен канал в
долната част на участъка , прокаран напречно на посоката на разрохкването ;
наличие на пропускливи и дренирани пластове в долната част на
водоупора при условие че част от мощността им е засегната при разрохкването .
2.3.2. ХИДРОМЕЛИОРАТИВНИ МЕТОДИ ЗА ОТВОДНЯВАНЕ НА
ПОЧВАТА
В зависимост от мястото на което става провеждането на мероприятията
по отводняване на терените отводнителните мероприятия биват два вида :ഊ18
-отводнителни мероприятия , при които се цели предпазването на
низините от външни повърхностно стичащи се , или филтрационни води
-отводнителни мероприятия , при които се цели предпазването на
низините от повърхностно стичащи се или филтрационни води в самата
отводнявана площ .
Предпазване на площите от външни води
Външните за отводняваната площ води могат да бъдат повърхностни и
филтрационни (подпочвени ) За предпазване на низините от външни
повърхностни води се прилагат андигиране ; изграждане на облекчителни
канали ; изграждане на ретензионни басейни , оттичане на водата с помощта на
открити отводнителни канали . Предпазването на низините от външни
филтрационни води , които изклиняват в отводняваната площ се постига чрез
открити , или закрити водохващащи дренажи , -единични , или в система .
Скатови канали . Скатовите канали се строят по посока на хоризонталите
на граничната зона между отводняваната територия и наклонените терени с
наситени водоносни пластове . За да работи ефективно скатовия канал се
трасира на място , където наситените водоносни пластове изклиняват близко до
повърхността и пресичат напречния профил на канала .
Предпазване на терените от преовлажняване с вътрешнонизинни води .
Предпазването на терените от вътрешни за низината повърхностни , или
подпочввени води се извършва чрез дренажни (отводнителни ) системи . От
гледна точка на функциите си дренажната система изпълнява два вида задачи :
-повишава скоростта на дълбочинна инфилтрация на водата ;
-отвежда събраните дренажни води извън границите на отводнявания
терен ;
Самата дренажна система се състои от две части : регулираща дренажна
система , която приема излишната вода от обработваемия пласт и проводяща
дренажна система , която отвежда събраната вода извън отводнявания терен .
По своята конструкция дренажните системи са два типа :
-открити дренажни системи - състоят се само от открити необлицовани
канали , които приемат и отвеждат дренажния отток .
-закрити дренажни системи - състоят се само от закрити хоризонтално
разположени дренажни тръби (дренажни жили , или смукатели ), поставени на
дълбочина , осигуряваща ефективно отводняване на преовлажнените почвени
хоризонти и нормално развитие на кореновата система на растенията
-смесени дренажни системи - в зависимост от класа на проводящите
елементи в системата се изпълняват като открити канали , или закрити дренажни
тръби .
Всеки от видовете дрениращи системи има определени предимства и
недостатъци . Откритите дренажни системи се изпълняват по -лесно , могат да
поемат част от повърхностния воден отток и работят ефективно при по -малки
естествени наклони на площта , но изискват разместването на големи обеми
земни маси и заемат част от полезната площ на обработваемите терени .
Закритите дренажни системи са най -съвършения тип дренаж от
хидромелиоративна и конструктивна гледна точка . При съвременните
технологии за безтраншейно полагане на дренажните смукатели не се изисква
направата на специални изкопи .
По -рядко прилаган тип е вертикалния дренаж , състоящ се от изпълнени
на определени разстояния дренажни кладенци . Условие за действието му еഊ19
наличието на ненаситени , или безнапорни пластове с висока водопропускли -
вост , разположени под основния водоупор .
Основните елементи на всяка дренажна система са дренажните
смукатели , участъковите и груповите събиратели . Дренажните смукатели
регулират нивото на подпочвените води , а когато са открити - и повърхностния
отток . Те се заустват в участъкови събиратели , които свързват регулиращата с
проводящата част на дренажната система . Площта , която се отводнява от един
участъков събирател се нарича дренажен участък и представлява най -малкото
звено в системата на дренажа .
Разположението на дренажните смукатели по наклона на терена може да
бъде успоредно , перпендикулярно , или косо на хоризонталите . Успоредно на
хоризонталите се проектират и изпълняват дренажни системи за терени с
наклон по - голям от 10°. При равнинни терени е възможно различно
разположение на дренажните смукатели спрямо хоризонталите . Посоката не
променя ефективността на действието на дренажа .
Разположението на дренажната система в план може да се реши по
различни начини , свеждащи се до две основни разновидности :
-равномерно разпределение на елементите на регулиращата мрежа в цялата
отводнявана площ (систематичен хоризонтален дренаж ). При този метод
дренажните смукатели и елементите на проводящата дренажна система
образуват плътна мрежа и са геометрически правилно разпределени по терена .
Систематичния хоризонтален дренаж се прилага на терени с прост тип релеф ,
еднопосочен склон и еднаква дълбочина на водонаситените пластове в цялата
отводнявана площ .
-дренаж по избор - когато разпределението на елементите на дренажната
система е неравномерно по терена и на практика изкуствено се отводняват само
най -силно преовлажнените участъци (които и най -често са естествени
водосъбиратели ) а в останалата част от терена се разчита на естествения дренаж
при изменените условия в изкуствено отводнените зони на системата . Този тип
дренажни системи се прилага при терени с наклони по -големи от 10% със
сложен релеф и с голяма пъстрота на хидрогеоложките условия и на
дълбочината на водонаситените хоризонти в частност . При проектирането на
отводнителните системи се извършва оразмеряване на основните им
конструктивни параметри - разположение на дренажната система в ситуация ,
разстояния между дренажните смукатели , груповите и участъковите събиратели
и каналите от по -висш порядък . При проектирането на системата се предвижда
отводнителна норма , позволяваща нормално развитие на кореновата система на
основните групи култури , които се отглеждат в сеитбообращението .ഊ20
3. Приложение 2 Практическо приложение на концепцията за
частично възстановяване на терени , подложени на
деградация в резултат от ерозия и преовлажняване
3.1. Идентификация на обекта
Обект на работат представляват поземлени имоти в землището на с . Сива
река , Община Свиленград , описани в Table 1. Кадастрална скица на обектите е
показана на Figure 1. Топографска скица на обекта е показана на Figure 2
С червен контур са отбелязани грениците на парцелите , в които е
предвидено изграждането на лозово насаждение за производство на
висококачествени червени вина . Парцел 28 представлява ерозионна ровина ,
която беше активирана в резултат от интензивните валежи и формиралият се в
резултат мощен повърхностен отток през лятото на 2005 година .
Table 1 Списък на имотите в землище с . Сива река , община гр . Свиленград , обект на
частична рекултивация
№ Община Землище ЕКАТТЕ Масив +
Имот
Мест
-
И Т.Н.
Текста е copy-paste от
|
Re: Противоерозионна растителност [re: .mitko.]
