Опитвала съм се да разбера какво ги отличава.
Не си приличат, напротив. Но са от един калибър.
Депеш са ми вътрешни, музика за душата, за мисълта, за въображението и чувствата.
U2 са ми "външни", не влизат в мен, а ме обграждат, сякаш ме канят аз да вляза в тях, в свят, различен от моя, свят, който мога да разгледам, да докосна съвсем осезаемо, да видя.
Не знам как да го обясня точно, специфично усещане е за възприемане на музиката + текста + емоцията.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry?