[url=http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=200893]С присъединяването на България към ЕС режимите "внос" и "износ" при сделките с държава от съюза ще отпаднат. Вместо тях се въвежда режим на вътрешнообщностни доставки



Заради предстоящото членство на България в Европейския съюз се налага да се въведат нови правила при косвеното облагане. Затова Министерството на финансите подготви нов Закон за данъка върху добавената стойност, който е качен на интернет страницата на ведомството. Заедно с това беше отворен форум за събирането на мнения по проекта.

Най-големи ще са планираните промени при търговията между държавите членки. В рамките на общия европейски пазар

понятията внос и износ няма да съществуват

Вместо това се въвеждат няколко режима, които ще заместят досегашното облагане на вноса и износа за европейските държави.

При търговията със стоки между регистрирани по ДДС фирми от две различни държави от ЕС ще има две нови понятия - вътреобщностна доставка, която ще замести износа, и вътреобщностно придобиване, което ще замести вноса. На практика това означава, че когато българска фирма доставя стоки до друга държава и получателят също е регистриран по ДДС, тази доставка вече няма да се разглежда като износ, а като вътреобщностна доставка, която ще се облага с нулева ставка. Българският доставчик ще трябва да издаде фактура, в която няма да начисли данък. Той ще се начисли от получателя по ставката в държавата, където се получават стоките. Същото ще е положението и при обратния вариант - вече няма да има внос на стоки, а вътреобщностно придобиване. Европейският доставчик ще извърши вътреобщностна доставка, за която няма да начисли данък, а българската фирма, която ще я получи, ще начисли данък по ставката в България.

Когато пък българска регистрирана фирма доставя стоки до друга държава и получателят е нерегистриран по ДДС, няма да може се приложи режимът на вътреобщностна доставка или придобиване. Тогава ще е налице

дистанционна продажба

В този случай доставчикът продава стоката с начислен ДДС по ставката в страната, в която е регистриран. Когато европейска регистрирана фирма извършва доставки към българска нерегистрирана компания и за всяка една от предходната и текущата година оборотът от дистанционните продажби надхвърли 70 хил. лв., тази европейска фирма ще трябва да се регистрира по ДДС в България.

Проектозаконът запазва прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв. годишен оборот, като в него се включват и доставките, облагаеми с нулева ставка. В същото време се дава възможност и за доброволна регистрация без значение от размера на оборота, т.е. всеки, който извършва икономическа дейност, ще може да се регистрира по ДДС.

За всички регистрирани фирми ще се води регистър в НАП, като при вписването те ще получават идентификационен номер, пред който ще се поставя префиксът BG. От тази година БУЛСТАТ-ът замени данъчните номера на компаниите и засега още не е ясно за целите на ДДС облагането дали фирмите ще получават специален нов номер.

Въвежда се регистрация и за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. Когато нерегистрирана по ДДС фирма, включително и данъчно незадължени юридически лица като министерства, общини, болници, неправителствени организации и т.н., имат вътреобщностни придобивания над 50 хил. лв., за тях възниква задължението да се регистрират. Веднъж вече регистрирани, те ще трябва да начисляват ДДС за всяко облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки, които се доставят от регистриран в друга европейска държава доставчик. Но те няма да начисляват данък за другите извършвани от тях доставки и нямат право на данъчен кредит за начисления при придобиването данък.

Друг особен режим, който се въвежда с проекта, е режимът на облагане на новите превозни средства. Доставката на нова кола е вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка и при която данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали той е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че и в случаите, когато българско физическо лице купува нов автомобил от европейска страна, той ще е трябва да внесе данъка по ставката в България. За целта трябва да подаде в съответната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) декларация за придобиването в 14-дневен срок. В същия срок трябва да бъде внесен и данъкът.

При доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към регистрирано лице в друга държава членка също са направени промени. Когато се извършват транспортни услуги за стоки, които се превозват от България към друга държава членка, мястото на изпълнение е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а това ще прави получателят на услугата по ставката в държавата, където е регистриран. Така българските регистрирани фирми, които получават такива услуги от европейски фирми, ще трябва да начисляват ДДС по ставката у нас.

Доставките на земя за строеж от освободени стават облагаеми, като в същото време доставките на сгради, които не са нови след 1 януари 2007 г., ще са освободени. Нови са сградите, за които не са изминали 60 месеца от датата, на която е издадено разрешението за ползването им по Закона за устройство на територията.

От обхвата на освободените доставки се премахват правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, както и доставките на селскостопански стоки. Вече няма да са освободени от ДДС при внос помощно-технически средства за хора с увреждания и автомобили за тях. Доставките на протези обаче ще продължат да се освободени доставки.

Съществени промени има и при правото на данъчен кредит. То ще възниква за получателя, при условие че разполага с фактура и независимо от това дали доставчикът е начислил данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справката декларация по ДДС. При досегашния режим изискването за начисляване на данъка при доставчика създаваше много проблеми на получателите по доставката, които бяха потърпевши от действията на доставчиците си. Европейските норми обаче изискват

правото на данъчен кредит да е безусловно

при наличие на данъчен документ, издаден от регистриран доставчик.

Проектозаконът дава възможност данъчен кредит да се ползва и когато лицето осъществява доставки извън страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение в страната. За целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършваните финансови и застрахователни услуги. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит в случаите на износ на услуги. Това правеше тези услуги неконкурентни, тъй като данъкът не се ползваше като данъчен кредит и се включваше в цената.

Тримесечната процедура за приспадане на данък е запазена, като срокът за възстановяване е 45-дневен. Съкратен 30-дневен срок за възстановяване ще има, когато са извършени облагаеми доставки с нулева ставка над 30% от всички извършени доставки, както и когато е платено по ДДС сметка не по-малко от 80% от данъка, за който е упражнено правото на данъчен кредит. Запазен е и 10-дневният срок за възстановяване на ДДС, когато лицето е получило разрешение от министъра на финансите за реализиране на инвестиционен проект.

Има промени при доставките на стоки при условията на финансов лизинг. Промяната предвижда данъкът да се плаща при получаването на стоката, а не при всяка вноска.




--------------------------------------------------------------------------------


Някои от старите норми, които се запазват:

- Механизмът на ДДС сметката и задължението за плащане по нея, когато данъкът е над 1000 лв.

- Ставката е 20 на сто.

- Задължителна регистрация при годишен оборот от 50 хил. лв.

- Няма промени при вноса и износа от България към страни извън ЕС.

[/url]