някои разсъждения - наблюдения.
Откъде се набират средства за поддръжка, изграждане на пътна инфраструктура? Известни са няколко способа, разпространени по света и у нас. Изброявам:
- режим винетки. При него, след закупуване на специфичен стикер получаваш право да ползваш определен участък от пътя по-често цялата пътна мрежа на определена държава за определен срок от време. През времето на валидността на винетката не ви се държи сметка колко точно километра и в каква посока ще изминавате.
- режим пътни такси. Събират се на гише, което стои на пътя. Важат за строго определен участък. При напускане на участъка се заплаща. При ново навлизане в участъка се открива нова сметка. Един вид "отиване" - толкова, "на обратно" - пак толкова.
- данък превозно средство. Събира се от администрацията и се използва (уж), за поддръжка.
- акцизи/налози върху цената на горивата. Събират се във фонд и пак (уж) се ползват за поддръжка.
Различните дъжави по света са си избрали различни методи за събиране на средства. Обикновенно има един или най много два метода. Не е никак полулярно хем винетка, хем пътен и друг данък, хем скъпо гориво.
В България доста неща напоследък се обясняват с: "така е в Европа". А как всъщност е в Европа? Някои мои наблюдения, отнасят се за дизелов лек автомобил с тегло 1200 кг:
- Нидерландия (Холандия), винетки няма, пътни такси също няма, май се говори за един тунел дето имало някаква такса, ама никога не съм минавал пре него. Цена на горивото - средна европейска в момента е около 87 цента/литър дизел. ВИСОКИ данъци - за цитирания автомобил - около 780 евро на година, за бензинов автомобил 1200 кг би била около 380 евро на година. Данъка се определя на база на тегло и вид двигател на автомобила. Пътищата са по-скоро претоварени.
- Белгия, винетки няма, пътни такси също няма освен на някои много изгъзени участъци, примерно западната полудъга на Антверпен, която преминава през няколко тунела и ми взеха 5 евро. На пътя бях съвсем сам и какичката в будката доста се изненада. На връщане минах по другата полудъга. Горива - пак около 90 ц/л.
- Люксембург, няма винетки, няма пътни такси, те там хората са 25 км от край до край. Хубави осветени пътища, МНОГО НИСКА цена на горивата, с 30 цента на литър по ниска от съседната Франция и с около 20 по нниска от Белгия. Много мераклии да зареждат по бензиностанциите.
- Франция, много скъпо гориво 1,03 евро литъра дизел. Няма винетки, някъде малко по навътре от границата започва известният участък ""peyage"" или нещо такова. Това е система, която обхваща повечето магистрали във Франция. На входа се взима карнетка от автомат, на изхода карнетката се контролира от човек/оператор и ви прибира парите. За участъка от Люксембург, Метц, Дижон, Женева(Швейцария) ми взеха 30.90 евра. По този път след Люксембурк се върви около 90 км извън peyage-то, после се влиза в peyage и там се кара около 450 км. На връщане (след 2 дни) пак отново. Трябва да кажа че последните километри преди Швейцария представляват импозантна гледка и разбира се много труден от инженерна гледна точка участък, поредица от тунели (6 броа) и мостове, които се редуват през планини и пропасти. Шосетата са общо взето празни, през 30 км има големи паркинги със тоалетни (с музика и хартия) умивалници с кърпи и т н.
- Швейцария, система със винетки, струват 30 евро и важат за година,
- Германия, както е известно няма винетки, няма пътни такси за леки автомобили, за товарни автомобили се въведоха такси от 1 януари т.г. Убийствено скъпи чайове и кафета из крайпътните заведения, 2 – 2.50 – 3.00 евро за кафе. Стандартни цени на горивата - 90 цента.
- Австрия - винетки, в участъка Пасау, Линц, Виена, (300 км) към Будапеща няма магистрални такси. Винетки има в няколко разновидности, десет дневна винетка струва 7.80 евро, и може да си пърпориш насам натам. Чувал съм че по някакви тунели из Алпите откъм Словения взимали по 2, 3 евро за да минеш
- Унгария - винетки за участъка от австрийската граница до Будапеща – за 4 дневна винетка искат около 5 евро. Доскоро , до преди година, между Будапеща и Сегед събираха много високи пътни такси, общо около 20 евро за 100 км, но сега се минава със същата винетка.
- Сърбия и Черна гора. Нахално високи магистрални такси особено като се имат предвид пътищата, от унгарската граница та до Ниш се плащат по разни бариери общо около 25 евро. За информация – таксите за коли със сръбска регистрация са около 4 и повече пъти по ниски..
- България – чудно колко много не знаем за страната, в която живеем. По усмотрение на стоящия в павилиона се събират такси от чуждестранно регистрираните автомобили. Масовото направление до Калотина – Капитан Андреево струва 20 евро. Ако си толкова глупав да кажеш че отиваш във Варна ще ти поискат 30 евро. За Софиянци – 2 евро
Аре че се уморих...
това, което е било вече няма да го бъде
|