Имаше подобна легенда и за пръдване, разцепило кораб...

Тези "Свобода" са били големи боклуци! Правели са ги в няколко корабостроителници в САЩ, и са ги сглобявали, да не кажа за часове, но за дни, към 3 дни на кораб, примерно. Много шкарто, много потънали, обаче - както казват руснаците - количеството си има свое качество... Кайзер, компанията, са ги строели на конвейери, буквално. Чарковете са били правени по цял САЩ, със сглобителни под-станций, на път към корабостроителниците, така че в корабостроителниците идват, на вагони, сглобени корабни модули. Които биват заварени един за друг. И ето ти корабите. Така са били сглобявани превозните кораби, описваните "Свобода", но и също разрушителите, съпровождащи "Свободите" в конвои. И "Свободите", и разрушителите са потъвали, та се е пушек вдигало! Къде от германски торпеда, къде без германски торпеда... Та разрушителите са ги сглобявали с кил на горе! Примерно. Премахвало нуждата от кранове и бъзикни при монтажа на двигателите... Бе било е едно време...

Имах колега, когато бях студент, и бачках в лаборатория на университета. Той бе работил в Кайзер - Сан Франциско. Чертежите са ги "фотокопирали"... на слънце! Взимаш оригинала, велум с туш. Значи, велумът пропуска светлина, тушът я блокира. Под велума буташ няколко копия "сепия" хартия. Значи, хартия, пропита с фото-чуствителна боя, синя или кафява (сепия). Притискаш сепия листата с оригинала, под стъкло, поставяш ги на слънце, и след известно време сепийте имат бели линий, където е тушът, и бледо синьо / кафяво по останалите места. (От този похват започва изразът "blue prints" като нарицателно за работни копия на чертежи.) И бригадирите взимат "фотокопираните" чертежи и бачкат... Колегата е бил пред-наборник, та първата му работа е била "покривна маймуна". Значи, търчел е по покрива да "фотокопира". (Калифорнийските покриви са плоски, като тераси; в Кайзер - Сан Франциско "фотокопирането" е ставало на покрива, като хубаво слънчево място.) После колегата става втори офицер на "Свобода".

В конвои, великото критично между-корабно разстояние (ако четеш историческите трудове на професорята) е било измервано с... метли, ако си слушал моряците от времето. Корабът "пада" в правилното разстояние след предвождащия. И една метла бива вързана, с дебела стоманена тел, на парапета пред мостика, така че дежурният, като гледа към кърмата на кораба пред него, да вижда краищата на метлата точно да допират страничните габарити на предвождащия кораб. И после всеки дежурен държи "една метла ъглов обхват", като контрол на между-корабното разстояние...

Бе да се чудиш, ако не е била американската производствена мощ, да бълва самолети и кораби и танкове, пък каквито ще боклуци да са, отделно, но подредени в надвиваща масовка - как е щяла да свърши Втората Световна! А пък и не са били чак такива боклуци! Примерно, руснаците много са обичали щайгите на Северски, негодни за въздушен бой, но с двигателя зад пилота - чудесни за "щурмовишка" работа. Германците до 1943 са отделяли ресурси от химическата си промишленост с производство на... козметика... В това време САЩ са имали купони на масло (онова, за ядене) и на гуми и какво ли не! Егати контрастът! Спрямо промишления капацитет! Но американците сериозно ритат задник в храната, в облеклото, в лекарствата, с антибиотиците, за лекуване на рани, и в хигиенната профилактика, с ДДТ, срещу въшки и бълхи. Това реже огромен процент от смъртността. (Отделно руските и отделно германските жертви от лоша храна, лошо облекло, възпалени рани, и нехигиенни условия, са предценени да надхвърлят всичките жертви на американците... Японците пък са измирали от болести и от глад, по островите - ужас!) И като сложиш потопа от американското производство!

Това с боцмана - страхотно беше!