ДЦ-9, МД-80 серията, МД-90 серия, Ц-17, Ц-5 (ако някой го вдигне до там).

При дълбоко засенчване ("deep stall", на английски), самолетът се вади от падане с парашут. Операционна употреба не би трябвало да доведе до дълбоко засенчване. Има специални ограничения в контролната електроника, да не го допуска. Пилотите също са специално-обучавани по въпроса. Но по време на изпитателни полети, "пълзене" по границата на дълбоко засенчване (значи, и хлътване в него) са редовно нещо. За това при изпитателни полети в опашния конус е монтиран парашутен модул. Модулът е ярко червен. Вижда се на снимки, много лесно. При дълбоко засенчване самолетът започва да пада. Като палачинка. Носът бавно, много бавно, започва да се навежда, но самолетът си се разпльосква на земята, ако ще да е започнал падане от 12 000 м. Парашутът дръпва задницата на горе, при което носът успява да отиде на долу. Парашутът е отрязан, и самолетът с нос на долу вече може да пикира, да набере скорост, при което се възстановява обтичането на крилете. И самолетът става контроляем. Процедурата иска входна височина. Но работи. Изпитателните пилоти на Дъглас и Боинг оцеляват до пенсия. В преобладаващо мнозинство.