Следните изявления са само и единствено лични възприятия и мнения, от 12 Юли 2000, на Георги Ушев по темата за професионалната изява на Асен Йорданов (Assen Jordanoff) в разработката на ДЦ-3 и други американски самолети от това време. Възможно е по-добре осведомени източници да държат други възприятия и мнения. Както вече писах тук преди време, подхванах проучване на Йорданов в архивите на Дъглас с цел да определя каква връзка има той с ДЦ-3 и с редица други самолети, споменавани като предмети на негова работа. Много от очерците на Йорданов, които съм срещал в българската преса, посочват данни които звучат невероятно за някой, запознат с американската аеро-космическа промишленост. Успях да разбера какъв не е бил Асен Йорданов, и да достигна до солидно предполагане къде най-вероятно е работил. Започнах с книгата "Safety in Flight" (Funk & Wagnalis, 1941), писана от Йорданов. Задълбочавам се в нея, защото тя, редом с другите 2 книги на Йорданов и със справки от Дъглас, показва достатъчно ярко дали Йорданов е свързан с Дъглас и с разработката на ДЦ-3. Точно на гърба на заглавната страница има две снимки на Йорданов. Анализ на снимките: В двете Йорданов е еднакво облечен; изглежда снимките са от поредица с някаква рекламна цел (примерно употреба в тази книга или в друг материал). Основната снимка, с Йорданов на бюро, показва бюро, което не изглежда да е служебен-регламент бюро от Дъглас, даже за големите им клечки. Предметите на бюрото са отявлено подредени за да се видят по-добре в снимката. Най-забележителните предмети са каквото прилича на "портативно" радио от 1930-те, и макетче (изглежда мащаб 1:36) на ДЦ-3. Макетчето е наклонено да бъде видяно оцветяването на самолета, в окраска на АА (Американски Авиолиний / American Airlines); макетчето е на ДЦ-3, фюзелаж номер NC25660, който е бил доставен на АА през късните 1930-ти. Моето възприятие от обстановката на снимката (бюро, предмети по него, лампа, и завеси зад Йорданов), е че снимката вероятно е направена в неговия дом. (Снимка от това време на Уилиам Литълууд, Вице-Президент по Инжинерство на АА, на бюрото с телефон в ръка, показва служебна обстановка която ИЗОБЩО не прилича на тази в снимката на Йорданов. Това ме навежда на мнението,че снимката внимателно показва Йорданов ИЗВЪН неговата служебна среда, много възможно да бъде избягната (легална) връзка между книгата, издадена от Йорданов като личност, и неговата служебна позиция. Втората снимка, овална, над основната, показва Йорданов на фона на носа на АА ДЦ-3 "Флаг-кораб Синсинати" (Flagship Cincinnati). Не можах да свържа самолетното име с фюзелажен номер, и от там с датата на доставка на самолета от Дъглас към АА. Но по името предполагам, че е доставен на АА в края на 1930-те, в 1937 или 1938. [АА са имали навика да кръщават самолетите си на градовете, между които са летели. Примерно "Флаг-кораб Ню Йорк", за първите полети от Ню Йорк до Чикаго(NC16001), и "Флаг-кораб Чикаго", за ответните полети от Чикаго до Ню Йорк (NC16002), от 25 Юни 1936. Полетите до Синсинати, Охайо са били започнати по-късно, което се връзва с приблизителното датиране на основната снимка (по-горе) смакетчето с фюзелажен номер NC25660.] Забележителното в тази снимка е отсъствието на АА корпусен номер от носа на самолета. Примерно, книгата "Fifty Glorious Years" (Arthur Pearcy, Aeolus, 1985) показва снимка на АА ДЦ-3 "Флаг-кораб Илинойс"; корпусният номер, на носа, е А117. Възможно е този номер да е бил "изчистен" от снимката - което се връзва с моето мнение за раздалечаване на Йорданов като личност от Йорданов като някакво служебно лице при издаване на книгата. Поместването на две снимки на себе си зад заглавната страница на книга, и то от самия автор, е в контраст на психиката на авиационен инжинер от самолето-производителите, и тогава, и днес. Това е рекламен подход, който по-приляга на човек, работещ в по-"цивилна" фирма. Примерно в АА. Не в Дъглас! Обикновено, ако авторът желае читателите да видят лика му, това е правено чрез очерк за автора, писан от някой друг, и добавен като предговор, или послеслов, или на обшивката на книгата. Такива нямаше. Което подсили впечатлението за психиката на автор, работещ в поле, където само-рекламата е обикновеност. Но и не ми даде възможност да разбера къде точно е работел Йорданов, и като какъв. Обаче Йорданов включва страница и половина с благодарности към хора, допринесли някакво съдействие към неговата експертиза или към книгата. Изброени са хора от: Американски Авиолиний Б. Дж. Корпорация (не знам каква е) Бауш и Ломб Оптическа Компания (оптически уреди) Бендих Авиационна Корпорация (спирачки, навигационни уреди, и полетни симулатори Еклипс Авиационна Дивизия на Бендикс Къртис-Райт Корпорация (самолети, витла, авиационни двигатели) Аероплани Дивизия (самолети) на Къртис Витла Дивизия (витла) на Къртис Лиър Авиа Локхийд Самолети, Инкорпорирани Пайпер Самолети Корпорация Сперри Жироскопи Компания и от други по-малки фирми, завършващи с благодарност към САЩ Отдел по Търговия - Прогнози Бюро Горният лист подсказва, че Йорданов работи в АА, посочени на почетно първо място. Самата книга по съдържание и стил подсказва опит от боравене с употребата на самолети и обучаване на пилоти - НЕ със самолетна замисъл и конструкция. Липсата на Дъглас (пък и на Боинг) от изброения списък затвърдява впечатлението от всичко по-горе, че Йорданов не е работил там. Снимките на самолетна техника в книгата са почти изцяло от АА. Няма споменаване на Б-29 или изобщо на бомбардировач (ако речем, че Б-29 е бил тайна тогава). По-вероятно е Б-29 да не е споменаван защото Йорданов е нямал допир с такъв тип самолети, а не заради тайни. Което показва схематична илюстрация от П-38, военен самолет в разработка за военна употреба. Но няма бележки за П-38, които да го отличат от другите схематични илюстраций, добавени за обща читателска култура. Снимките на Йорданов ми дадоха възможност да поровя из Дъглас архивите (непубликувани) по ДЦ-3 и да търся измежду снимките там лицето на Йорданов. Разпознах лица, които после се появяват като клечки в АА (примерно Уилиам Бразнел, започнал като пилот, Ц. Р. Смит, евентуално председател на АА). Разпознах лица, които са били и после стават още по-голями клечки в Дъглас (примерно Артур Реймънд, Едуард Бартън, Бейли Осуалд, Карл Коувър). Не видях Йорданов около ДЦ-3! Инжинерният личен състав по ДЦ-3, по-малко от десетина човека, изцяло се побира в обикновена снимка. Поразрових за инжинерите, разработили ДЦ-3. Те са: Артур Реймънд (Arthur E. Raymond), началник на ДЦ-3 проект Едуар Бъртон (Edward Burton), конфигурация Бейли Осуалд (Bailey Oswald), аеродинамика Лий Атууд (Lee Atwood), структура Едуард Стинман (Edward Stineman), полетен инжинер Франк Колбом (Frank Collbohm), полетен инжинер Джак Грант (Jack Grant), механик Еллинг Веблен (Elling H. Veblen), изпитателен пилот Имало е и чертожници и работници, които не са именувани в книжата, които видях. Но НЯМА НАЧИН Йорданов да е работил на ДЦ-3, и то като ИНЖИНЕР, и да не бъде споменат, след като механици и полетни инжинери (без висше образование) са споменати. Също участвали са консултанти от НАСА и от Калифорния Институт по Технология, също неименувани, защото приносът им е по принцип документиран и публикуван в научнатата литература. Йорданов не е всред тези лица. Моето заключение е, че Йорданов не е работил в Дъглас, и няма връзка с разработката на ДЦ-3. Моето мнение е, че Йорданов не е работил в Боинг, и няма връзка с Б-29. Нито е работил в Локхийд на П-38. Моето мнение е, че Йорданов е работил в Американски Авиолиний. И ако някой се интересува от неговия живот и професионално развитие, редно е да търси по архивите на Американски Авиолиний. В заключение, мисля че е обидно за човека да бъде подхвърлян по места и проекти, където той не е бил, но ако е искал - е можел да бъде. По негова причина е избрал своето професионално поле. Няма нужда да го бутаме посмъртно там, където той сам не е бил отишъл. А можем да се досетим за възможна причина защо Йорданов не е бил отишъл в самолетните фирми. Надницата (не заплатата; НАДНИЦАТА) на Артур Реймънд по време на разработката на ДЦ-3 е била щедро повдигната от… Д30 на седмица на… Д35 на седмица! Като Доналд Дъглас го е успокоявал, че ако устиска с разработката, надницата може да се вдигне много! До Д40, че и до Д45 на седмица… Форд Модел Т, най-евтината лека кола, по това време е струвал около Д650, или към 20 седмични заплати. И днес за такова съотношение повечето американски инжинери не биха работили. Авио-линийте винаги са плащали малко по-добре. (Е, в атмосферата на само-ракламна обикновеност, съкращението е винаги отвъд една усмивка; и парите имат цена!)