Пред мен е едно американско списание, Newsweek от 5-ти юли '99. В една доста критична статия, озаглавена "Прозиращият стелт", е описана случката на 78-я ден от войната. Статията започва със стандартния американски въпрос: Един F-117 струва на данъкоплатеца $90 млн, а един B-2 цели $2.5 млрд. Струва ли си парите??? По-нататък са приведени някои основни, мисля общоизвестни, факти за стелт-технологията, както и известно количество по-слабо разгласена информация, касаеща типовата тактика за използване на F-117 и бойните характеристики на самолета. Есенцията на първите няколко абзаца накратко се състои в следните точки: 1. Стелт-технологията е силно надценена и в икономически и в тактически план. Самолетът е уязвим на разнообразно количество контрамерки. 2. Конструкцията наистина снижава общото количество отразявана енергия, но тя никога не може да се елиминира напълно. 3. Преди всеки полет пилотите отделят часове (!!!) оглеждайки самолета за нередности по обшивката, които могат да доведат до повишаване на ефективната отразяваща повърхност. 4. Всяка бойна задача се планира изключително внимателно. В бордовата ЕИМ на самолета се въвеждат данните на всички РЛС в района, като курса на полета криволичи по "слепите" места, непокрити от радари. Логично е да се запитаме какъв е смисъла от стелт-технологията в този случай и колко ефективна е тази тактика, ако врагът има на разположение 100% мобилни ПВО системи от рода на "Бук", както беше при сърбите, или още по-лошо, С-300, каквито има в България. Нататък е описан самия развой на събитията (превеждам съкратено): "3 дни преди сваления F-117 всички самолети са следвали един и същ курс при своите бомбени нападения. Сърбите местят своите радари всеки ден (според мен по няколко пъти на ден), включвайки ги за кратко време, достатъчно дълго, за да получат "моментална снимка" на маршрутите на налитащите бомбардировачи и не достатъчно дълго, за да бъдат открити от НАТО. На четвъртия ден сърбите чакат в засада със своите радари, модернизирани от руснаците. Американският самолет лети над облачната покривка и хвърля бомбите си в/у цели близо до Белград (как ли е станало това, ако бомбите са били лазерно насочвани). Отворените му бомболюкове го правят да се вижда "като краварник" (така е написано в статията :) на екрана на радарите. Сърбите бързо изстрелват ракета. Избягвайки атаката, летецът стръмно пикира и слиза под облачната покривка. Лоша идея, биха казали стелт-пилотите. F-117 е оцветен в черно. Някои от конструкторите настоявали самолетът да е боядисан в небесно-синьо, тъй като този цвят осигурява по-добро камуфлиране на фона на небето. "Не е достатъчно мъжествено", отсекли висшите военни и наредили боята да е черна (егати тъпаците, честно). И сега, в лунната нощ, силуетът на F-117 в/у белите облаци прилича на "сигнала на Батман" (ако сте гледали филма). Самолетът се превръща в тлъста мишена. Сърбите откриват огън със зенитната артилерия и 57 мм снаряди надупчват крилото на стелта. Пилотът е щастливец и се спасява." По-нататък се привеждат мнения, че F-117 e "вродено уязвим", че сръбските (руски) нискочестотни радари са в състояние да прехванат отстрани и отзад "невидимия" самолет. Освен това, модерните високотехнологични имполсно-доплеровски РЛС са в състояние да проследят турболентната диря, оставяна от всеки самолет, съвременните оптико-електронни станции (инфрачервени локатори) могат без проблем да засичат стелт по топлинните му емисии. Привежда се пример, как някакъв пилот на F-14D (D май беше последната серия), с помощта на своя инфрачервен локатор неволно прехванал B-2 по време на учения.