Диференциалните уравнения са едва ли не най-маловажната част от една контролна система. Защото математиката е чиста и точна наука. И всеки всякъде може да я върши. Във всякакви условия. Усложненията и половинчатите разбирания произхождат от свойствата и качествата на материалите и механизмите и работните среди и т.н. във и около контролните системи. Вече говорим за статистически множества. И предполагания. Примерно в материала, производството, и снаждането на найлоновото въже. И в пърхането на парашута зад него. Едно време трябваше да анализирам поведението на парашут, разгръщан при пробега след кацане. И да ти кажа, математиката по циркулацията около парашута беше ПОСЛЕДНАТА ми грижа! Ако всичко се свеждаше до гола математика и математическо моделиране, то човек лесно може да събере бръснач-момчета от къде ли не и да си спретне една фирмичка по контролни системи. Тогава как така Сперри и Крупп и Уестингхаус и ТРВ все още съществуват? Защото тънкостите са не в математиката, а в статистическите положения около нея. Та говорейки за половинчати познания: чул ли си някой да слага гаранций на резултати от анализи на завихрено обтичане? В примера с пърхащия парашут. Относно леките коли, изглежда говориш за контролите на двигатели и на автоматични скорости. Проблеми със синергични "пулсове" имаше. Едно време. В новите коли не съм усещал. Виж, засичал съм ограничения в само-диагностиката. Но даже при подобни издънки след 3 безпроблемни запалвания на студен двигател и довеждане до работна температура контролните алгоритми се само-поправят. (Тези 3 поредни запалвания са нещо като стандарт в САЩ. За Европа не знам.)