Митрев, първо искам да ти се извиня! Визирайки политическите пристрастия нямах предвид точно теб. Ама ти май много лесно палиш ;). Ето още един аргумент (според мен ), защо тази конструкция не е много перспективна за междуконтинентален бомбардировач. Аеродинамиката на летящото крило е "неутрално неустойчива", което ще рече, че всеки порив на вятъра или някое друго смущение променя посоката на полета. Самолета лети стабилно по новата траектория, докъто нещо отново не му повлияе. Ясно е, че за пилота натоварването ще е огромно ако няма достатъчно прецизна автоматика, която да поддържа курса без негова намеса и постоянно да компенсира нежелателните влияния. Мисля че по тази причина няколко години по-късно американците също са изоставили проекта летящо крило като вариант за стратегически бомбардировач. Неговият час удари едва когато изчислителната техника се разви достатъчно, за да може да реши задачата за поддържането параметрите на полета в реално време при отчитане на външните въздействия без постоянната намеса на пилота . В2 е доказателството за това. Иначе предимствата на тази аеродинамична схема са неоспорими.