Ф-86 Сабя към МиГ-15 е както Спитфайъ (Огнена Плюнка; всъщност вид муха) към Ме-109. Първите са по-аеробатични от вторите, но по-бавни и без блестящи крайности в летателните режими, и са по-леко въоръжени, по калибър. Обаче могат да завиват с по-малки радий, по-лесни са за оръжейно прицелване, и по-малокалибреното им въоръжение "ръси" конус от куршуми. В крайна сметка, за номинален пилот във Ф-86 (или Спитфайъ) е било по-лесно да се вреже в завоя на противника си и да разтовари стотици куршуми по него, с вероятност да го свали, от колкото за номинален пилот в МиГ-15 (или Ме-109) да се прицели в противника си и да го цапне с няколкото тежки снаряда от бавно-стрелящите си оръдия... Но до като пилотите на Ме-109 са били отлично обучени, и са можели да цапнат Спитфайъ с някой снаряд, то пилотите на МиГ-15 в Северна Кореа не са били така добре обучени... И са били дупчени на решето от Ф-86. Горните неща са добър пример как едно оръжие никога не работи само, а като част от оръжейна система. И обяснява до някъде американската мания към наричане на всичко "система"... Даже чукове и отверки...