Отношението на Совалката към траекторията при излитане е буквално циментирана от позицията на изстрелване площадката. Отношението по време на изкачване, обаче, е замислено да пази крилете (и опашката) от прекалени аеродинамични натоварвания. И Совалката се "извъргалва" след излитане, от отношението насилено от изстрелване площадката към отношението за изкачване.

До колкото си спомням, от начало извъргалването беше при по-висока скорост и по-високо, така че маневрата не бе така лесно забележима от наблюдатели на земята. Май целта беше Совалката да е в стабилен полет, и тогава чрез сравнително скромни отклонения в двигатели сопла да бъде извъргаляна. След като добихме солидна представа за аеродинамиката и тяговия контрол, посмяхме да извъргалваме Совалката в по-ниска скорост, по-близко до погледа на земни наблюдатели. И като че ли чак тогава публиката "откри" маневрата.

За да сведем до минимум аеро натоварванията на крилете, елевоните (контролните плоскости) следваха програмирани отклонения. Всяко облекчение в натоварванията беше ценно - защото Совалката летеше, в траекторни отсеци, много близо до структурните си граници.

За Сатурн 5... Може в някои полети да е имало извъргалване. Външната форма може да е приблизително ос-симетрична (знаем, че не е - но приблизително е), но маса качествата на цялата скачена ракета не са. Типично, маса центърът не лежи по оста. И виждаш как заради аеро натоварванията на стърчащи съставки (не-симетрични външни тунели за контролни кабели, тръби, прочие) и за полет контрол заради несиметричния маса център, току се наложило извъргалване. Примерно Арес 1-Хикс, уж ос-симетричен, имаше извъргалване. Май там основната причина беше несиметричният маса център.