За растоянието незнам защо се притесняваш. Още през 1930година, даже и по-рано от Германия до САЩ са летяли дирижабли. Действително са били удобни, но са и опасни. Били са пълнени с водород в началото които лесно се бъзпламенява. Така на 3 май 1937 година немския дирижабъл Хиндербург излита от Германия за Ню Йорк и пристига след 77часа. Получава разрешение за кацане и започва да се приземява, но от задната му част изтичал водород - пилотите забелязали, че задницата натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят. През 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл - копие на Хинденбург, кръстен Граф Цепелин. Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически неоправдано.

Това е причината за неизползването на дирижабли.