|
Разделение
Георги Ушев
05 ЮНИ 2009
Дошли сме в НАСА – Кенеди Космически Център (ККЦ) във връзка с анализи по продухването на скачки покрития за течен водород, използвани за зареждане на космическите совалки с гориво. Оглеждането на скачка в действие евентуално ще ни заведе до Орбитално Возило 103 (ОВ-103) "Откритие", вдигнато на изстрелване площадка за полета на Космически Превоз Система 127 (КПС-127). Но за сега сме в кабинета на мой колега, завеждащ група по поддръжка, пред-полет подготовка, и след-полет затягане на космическите совалки. Ние всички сме контрактори към НАСА, представители на производителя на космическите совалки.
На шкаф до бюрото на секретарката лежи купчина НАСА осведомителни брошури, издавани за работещите в ККЦ, включващи служители на НАСА и на контракторите Боинг, Обединен Космически Съюз (ОКС), Локхийд, и пр. Среднолистникът на всяка брошура е фото-очерк на интересната дейност в ККЦ. Разлиствам всички брошури, датиращи до началото на 2008. Огромното мнозинство на снимките е посветено на новия пакет космически програми, обобщени под името "Съзвездие"; почетно второ място държат снимки на спътници за земно и между-планетно изследване, спътниците включващи Международната Космическа Станция (МКС). Снимките с тематика по космическите совалки са рядкост. Което е странно.
Измежду програмите на Съзвездие (основните са Арес 1, Арес 5, Орион, Алтаир), само Арес 1 и Орион са достигнали до някакво ниво на развитие, пък било то ниво което да подтвърди предвижданите тяхни провали. И това развитие е все още хартиено, или да кажем картонено, в смисъл че повечето "съставки" на Арес 1 и Орион показвани по снимките са картонени макети. Отделно че Орион щеше да бъде 8-местна капсула, мащабно увеличено копие от Аполо, която се оказа неосъществима за способностите на НАСА и Локхийд, и беше свита до 6-местна капсула, пак неосъществима, и сега бива пре-кроявана за 4 човека, като в същото време наполовената капсула е с практически удвоена цена.
Измежду картонените макети на Арес 1 и Орион, и летящите совалки, логиката би очаквала че фото-очерците от НАСА, като отразяващи насъщната дейност в ККЦ, биха показвали най-вече совалките. Фото-очерците обаче следват своя вътрешна логика, която произхожда от пропагандната линия на НАСА: единствените американски космически програми за човешки полет са тези на Съзвездие, и само, единствено, изцяло те. Совалка Програма? Такава вече няма, и ако случайно има – след Септември 2010 ще остане в американската култура като музейно понятие. От фото-очерците лъха учтив но фанатичен абсолютизъм. За непросветените в космическото дело, фото-очерците също документират осезаем напредък в Арес 1 и Орион, със силно-подчертаната насока че напредъкът е толкова осезаем и истински че да е необратим. За предпазване от влиятелни скептици, които току разровили положението в Съзвездие.
Началникът урежда съпровод от негови инжинери, с които да разгледаме течен водород скачки в три състояния: на изстрелване площадка, в между-полет поддръжка, и неизползвана скачка, предназначена за вече-затворената изстрелване площадка във Ванденберг Военно-Въздушни Сили База.
На изстрелване площадката срещаме няколко техника от ОКС. Те разбраха, че сме от Хюстон, съседи на НАСА – Джонсон Космически Център. Ние ги питахме за специфичности на скачката, после те ни питаха за бъдещето на тяхните работни места; имали много ограничено общуване с НАСА служители в ККЦ, и се надявали че ние знаем повече за "големия свят". Техниците бяха убедени, че Совалка Програма завършва Септември 2010. Пробният модел на Арес 1, Арес 1 Хикс, вече бил накачван във Возило Сглобяване Сграда (ВСС), за полет през Август тази година. Позоваваха се на НАСА брошурите. Техниците бяха сигурни, че щом те не са били разпределени да работят по Арес 1, а са били оставени да работят по Совалката, след Септември 2010 оставали безработни. Тази безнадеждност ме учуди. Окуражих техниците че Совалката все още е единствената американска космическа програма за човешки полет, и по всички изгледи ще бъде единствената такава поне до 2020; най-вероятно би завършила не Септември 2010, а може би в 2012. Техниците се върнаха обратно към работните си задължения. Хората работеха съвестно, методично, точно. Хора, усещащи се обречени на безработица – но разделящи проблема на безработицата от проблема на Совалка поддръжка в летящ статус. Хора, вярващи на брошурите от НАСА.
Вечерта в 2230 пак отидохме на изстрелване площадката, да видим светлинен оглед на скачка покритие периферия уплътненията. Скачка покритието е голяма кутия, похлупена върху скачката през която течният водород влиза в совалката (и минава през нея на път към Външно Гориво Резервоара). (Същата скачка, със същото покритие, има и за течния кислород, от другата страна на совалката.) Скачка покритието бива продухвано с инертен газ, в случая с течен водород този газ е хелий, така че ако скачката между зареждащата тръба с течен водород и приемащата тръба в совалката пропуска, водородът да бъде разреден до безпламенност и да бъде издухан. Скачка покритието има 2 отвора, покрити с капаци. За да се провери контакта между периферните уплътнения и совалката, през всеки отвор, един от горния край, другият от долния, техник вкарва фенерче, насочва лъча от вътре към периферните уплътнения, и в тъмнината друг техник гледа дали светлина прониква изпод осветеното уплътнение. Уплътненията пазят от проникване на вода (от кондензация или дъжд), така че ако светлина не прониква – водата също не може. Процедурата гълта труда на 3 човека: техник с фенерчето, инжинер да видео-снима, сиреч документира къде светлина прониква изпод уплътненията, и друг техник да мери ширината на процепа, където такъв бъде видян. После тримата със специални болтове наместват скачка покритието спрямо совалката, за максимален допир на уплътненията.
В почивките, инжинерът и техниците, както тяхните колеги от дневната смяна, ни питат за съвет – да ги насочим къде да подават за работа. Защото Септември 2010 оставали безработни. Дават ни за справка НАСА брошурите, с ежемесечния напредък на Арес 1 и Орион. Интересно ОВ-103, сега вдигнато за полет, в кой ли музей щяло да събира прах?!
Ние сновем между 7-ми и 9-ти етаж над изстрелване платформата, която пък е няколко етажа над изстрелване площадката, която пък е 20-30 метров хълм над околните океански блата. Духа приятен нощен вятър. Но това не спира облаци от комари да се въртят около нас. Времето е приятно и хладно – но за който не работи; температурата е 28° при влага над 80%, и в тези условия всяко съсредоточено усилие облива лицето и тялото в пот. Техниците и инжинерът са облечени в тениски и дочени панталони – които са прогизнали от пот. Комари кацат върху оголените капещи мокри лица, вратове, ръце. Хората работят, без да могат да се пазят от кръвопиещата напаст. Те вършат работата си съвестно, методично, точно. Също както колегите си от дневната смяна, това са хора, усещащи се обречени на безработица – но също разделящи проблема на безработицата от проблема на Совалка поддръжка в летящ статус. Хора също вярващи на брошурите от НАСА. Светлинният оглед, започнал в около 2100, завършва в 2320.
Всички заедно напускаме изстрелване площадката и отиваме в близка сграда, да обсъдим заключението от огледа. Дежурните инжинери и техници изготвят оглед доклада, и след това се разговаряме. Всички са с мрачни очаквания за бъдещето. Някои обсъждат как точно да се справят с идващата безработица, дали има смисъл да се пре-образоват, как да продадат къщите си, как да се изнасят към където по САЩ успеят да намерят нова работа, или пък да останат където са, и да преживяват някак с каквото случат на минимална надница... Хората са усърдни, съвестни, качествени инжинери и техници; хора с които всяка инжинерна програма, във всяка държава по света, би се гордяла. Но не и НАСА, които във фанатичното придържане към картонени илюзий са готови да горят мостовете зад тях си – за да са сигурни че няма връщане... Когато си тръгвах от ККЦ на път към хотела, в ранните часове на сутринта, ми мина мисълта че поведението на НАСА не е особено далече от Сталиновото "нито крачка на зад"...
Предполагам, че основната мъка за НАСА, водеща до фанатичното залагане върху картонено бъдеще, върху отчаяната карта че рязането на Совалка Програма ще освободи разчетни пари за Съзвездие, и тогава, чрез наливане на още и още пари, може би нещо ще се получи от отпадъците на Арес 1 и Орион, е липсата на критична необходимост за всяка провалила се бюрократична машина: липсата на лесно-обвиняем частен контрактор. Хартата на НАСА е за научно-изследователска дейност; НАСА никога не са замисляли, нито са произвеждали инжинерни изделия. Въобще пък никога не са анализирали и удостоверявали инжинерни изделия за полетна безопасност, основно изискване за всяка човешки полет програма. Но в годините на републиканската администрация между 2000 и 2008, с обичайното за такива администраций рязане на космическия разчет, НАСА започнаха да се само-представят като инжинерна организация, с отявлената цел да пазят повече от космическия разчет за себе си – вместо да го отпускат на ижинерни контрактори. И още по-зле: НАСА започнаха да си вярват, че могат да вършат инжинерна работа. НАСА изрично настояха те да замислят всички Съзвездие програми, Арес 1 и Орион бидейки първите НАСА усилия в тази самодейност. И сега, когато Арес 1 и Орион все по-отявлено показват недъзите си, и все по-ясно се изръбват в безнадеждност, НАСА не могат просто да посочат пръст към контрактор и да кажат "Вие се осрахте! Друг да започне на ново!". НАСА ще трябва да признаят първо пред себи си, и после пред американското общество (и не се знае кое признание ще бъде по-болезнено), че те, НАСА, са се изсилили отвъд способностите си и са се осрали – че друг да започне нова пре-замисъл на космическа програма която да замести совалките.
Допълнителна болка за НАСА е и фактът, че издънката с Арес 1 и Орион е втората поредна в НАСА опитите да заместят совалките; първата издънка беше "Предприемаческа Звезда", възложена на Локхийд – от която Локхийд не успяха да направят даже гориво резервоар. Следва интересната успоредка, че след този пре-скъп опит, НАСА възложиха пак на Локхийд производството на Орион – което пак бива издънено. Ако само-залъгването на НАСА в инжинерни способности е за сега еднократен провал, то повторението в сценария на совалка заместителя заприличва на систематичен провал. А слуховете са, че във Вашингтон има хора чакащи за повод да очаствят НАСА, да я разделят на полу-автономни научно-изследователски центрове, всеки център получаващ минимален правителствен разчет да поддържа минимална материална база, и от там нататък само-издържащ се чрез продаване на научна експертиза на частната промишленост. Новият провал на НАСА с набавяне на Совалка заместител би бил чудесен повод. Но в бюрократичния свят, за да има провал, първо е нужно признаването на такъв – и фанатизмът на "нито крачка на зад" отмахва възможността за такова признаване.
На следващия ден минаваме през музея на американския ракетен полет, който е в ККЦ. Музеят е интересен, защото излага артифакти от различни ракетни програми, най-вече военни. Заради разположението си, вътре във Военно Въздушни Сили база, музеят е лишен от посещение на широка публика и от приходи за входни билети, и крета на нищожен разчет. Музеят показва, че е имало време в САЩ в което космическите програми не са били на последно място в държавния план. Експонатите в музея пък показват, че това време е почти безвъзвратно отминало. Доста от експонатите се разпадат, буквално, на парчета. Даже носачът на сравнително новия Першинг 2 е с колела разслояващи се на люспи от ръжда.
След това отиваме да видим водород скачка покритието на ОВ-104 "Атлантис". И тук хората знаят че от Септември 2010 остават безработни; даже чуваме, че съкращенията в най-скоро време щяли да започнат. Но и тези хора работят съвестно и качествено! Някои от тях усещат, че ще останат безработни заради НАСА игра, която поставя картонени макети над действаща програма – но не разглеждат действията на НАСА като, в крайна сметка, една голяма подигравка с работещите по сегашната американска програма за човешки достъп до космоса. Хората разделят проблемите пред тях от проблемите пред НАСА от проблемите пред Вашингтон...
Това ширещо се "разделение на проблеми" е отнело способността за перспективен поглед върху цялостната мозайка, събираща разделените проблеми в обществена картина, или за случая по-точно в диагноза - но това е мое мнение, резултат от моите български произход и способност за лична мисъл, способност често считана за чудатост всред американския колективизъм. Поведението на НАСА, всичкият фанатичен абсолютизъм в рязането на Совалка Програма на път към Съзвездие, приложени върху хора от други държави вероятно биха били възприети като психологичен саботаж – и биха породили пълните му последствия. И вероятно в други държави работещите, така обезсърчени от този саботаж, биха занемарили работата си, или биха предприели някакви действия срещу тази подигравка с тях и работната им експертиза. Но американските трудещи се бачкат, съвестно, методично, старателно, смирено. Хората разделят проблемите.
Скачка покритието от Ванденберг е във ВСС. Разглеждаме го, обсъждаме приликите и разликите между него и работещите скачки покрития, и си тръгваме. На излизане минаваме покрай накачваните твърдо-гориво носители за следващия совалка полет. Минаваме и покрай накачваните съставки на Арес 1 Хикс, чиито полет щеше да е от преди 2+ години, но с хронично отлагане, сега е насрочен за "късен Август", със слухове че пак обичайно е отложен, за "след Декември". Както знаем от НАСА оповестения, знанията ни додатвани с брошурите от ККЦ, защото Арес 1 е така близо до първи полет, вече една от двете изстрелване площадки е махната от употреба за Совалка Програма и е изменяна за Арес 1. Една от изстрелване платформите вече е извадена от действащ статус; ще бъде музеен експонат. Нова изстрелване платформа, специално замислена за Арес 1, бива сглобявана. Совалка Програма вече няма. Бъдещето принадлежи на Арес 1 и Орион! Нито крачка на зад!
На едно място виждаме твърдо-гориво носител престилка, закачена към първия носител сегмент за Арес 1 Хикс. Закачването на престилката беше показано в снимка от НАСА брошура и описано като голямо постижение. Само дето някой споменава слух, че престилката е закачена за макет на първия носител сегмент. А първата степен на Арес 1 има 5 твърдо-гориво носител сегменти. На близо имало макет на най-горния, 5-ти сегмент. Другите 3 сегмента, истински или макети, ги няма. На другата страна на ВСС виждаме останалата част на Арес 1 Хикс: втора степен модул, и отделно Орион капсула със спасителната система. Естествено, втора степен модулът е макет от дърво и мукава, както Орион капсулата и спасителната система също са макети. Капсулата още е първичната замисъл за 8 човека. Спасителната система също е първичната замисъл, стройна и елегантна, от преди някой да осъзнае, дълбоко вътре в замисъла на Арес 1, че изтегляне на капсулата от неспираема първа степен, която не само не може да бъде спряна (защото е с твърдо гориво), но и ще се ускори при облекчаване от капсулата, изисква ракетна тяга, значи ракетни двигатели и гориво, с маса от поне 3.6 тона повече. Това като пример на един от многото други недъзи на Арес 1. Макетите са поне 2 години изостанали от текущите конфигураций. И... това са съставките! Тези макети ще литнат в пробен полет!?
Замаяни от великия напредък по накачването на Арес 1 Хикс за пробен полет, питаме съпровождащия ни инжинер дали това е всичкият твърдяш. Отговорът е кратко и язвително "да". Следва дълго деморализирано мълчание. "Моята надежда е в малката совалка, разработвана от Въздушните Сили", казвам аз. "Ако ще залагаме на наличието на умни водачи в САЩ, аз бих заложил на присъствието им всред военните." Хората около мен кимат в съгласие.
Обратно в Хюстон обсъждам впечатленията ми от ККЦ с ветеран инжинер. "Няма страшно!" отбелязва усмихнато той. "Само за инжинеренето на Аполо капсулите бяха нужни над 30 000 човека. Не вярвам при началото на Аполо някой да е предвиждал такава тълпа, да повторя, само за капсулата. Има ли начин Арес 1 и Орион бъдат инжинерени, независимо в какъв вид, до полетен статус, от сегашните заети 2 – 3 000 човека!? Производителността на труда е повишена, да, но изискванията за точност, стандартите, нетърпимостта към рискове – всичко това е повишено до там, че практически нетната производителност е не повече от утроена. Значи, говорим поне 10 000 инжинерни места. Отделно преработката за полети. Ще има приказки, бръщолевения, гола пропаганда, стойкаджийство без покритие – но нали в края на краищата някой ще трябва да върши истинската работа? Ще има работа за всички! Иначе има и американци способни на лична размисъл!" игриво намига инжинерът. "Малцина сме, да. Но стига да сме на правилните места – защо трябва да сме повече?"
Вечерта в къщи няколко пъти превъртах спомена от думите на възрастния инжинер. От една страна, звучат обнадеждаващо. От друга страна, той отдавна е трудоустроен за пенсия, и може да се пенсионира в който ден желае. Бъдещето за него е източник на теми за интелектуалчене, до като за мен бъдещето е източник на препитание. А съдейки по досегашните развития със САЩ космическа програма за човешки полет, бъдещето е най-вече една болна въпросителна.
|
Разделение (дълъг текст!)
