Леките совалки заглъхнаха не защото изчезнаха като разработки, а защото изглежда всичките бяха обърнати в "черни" (засекретени) програми. Едната не-засекретена (Хикс-38), още си стои в НАСА - Джонсън Космически Център, беше закрита - но "грациозно", значи всичко документирано и налично за ново задействане.

Хикс-37, совалка за Въздушните Сили, ще бъде вдигана в пробен полет Декември 2008, на Атлас 5. Това ние го възприемаме като сигнал от военните че те не са доволни от ПИВ-чето, и ще си задвижат своя космическа програма.

Военните желаят атмосферното влизане, до кацането, да е точно, под активен насочване контрол, и да няма траекторни "конуси" - както се получава с капсулните траекторий.

Кои идиоти в НАСА решиха да наблегнат на капсула... В разрез с всякаква инжинерна и оперативна логика... Политически решения, та дрънкат! Даже диаметърът на ПИВ-чето (ПИВ от Пилотирано Изследователско Возило) бил наложен от желанието да бъде отмахната възможността да бъде вдигано на съществуващ носител, и да наложи разработката на сегашния Арес 1... С двете холиудски думи, "пълно осиране".

Та обратно по темата: идеята хич не е заглъхнала, а защото беше отритната от политици и простаци, продължи да живее с военните - където разработките станаха секретни и невидими за публиката.

Един проблем с малките совалки, в класическия пример как количеството (размерът) има свое качество:

Аеронагряването е обратна функция на характеристичния радиус на острието (или ръба) стъркващ се с атмосферата. Колкото по-голям радиуса, по-ниско локалното аеронагряване (защото се доближава до едно-измерно), и по-лесно да бъде направена топлинната защита; справка грамадния характеристичен радиус на Совалка криле челен ръб - и тънкостта на панелите, поемащи аеронагряването.

Малки тела, или заострени форми - или обли форми които добиват характеристична заостреност заради малкия си размер - страдат от завишено аеронагряване. Създаването на топлинна защита по челните ръбове в малки совалки е МНОГО по-трудно от това за големи совалки.

Ние още се чудим как точно военните са преодоляли аеронагряване проблемите с Хикс-37, защото едно време, когато някои от нас работеха по него (външността винаги е била не-секретна; военните засекретиха вътрешността, по разбираеми причини), значи преди 10-тина години, тогава-наличните топлинна изолация материали или не издържаха, или бяха на предела си, по челните криле и опашка ръбове. А не знаем изолация материалите да са напреднали толкова много от тогава до днес. Военните може би са заместили изолационни с аблационни материали - но това си има свои трудности. Още повече, че аблационните материали не са мръднали от дните на Аполо - и даже сега НАСА се опитват да пре-научат как да произвеждат Аполо аблация материала... Уж имаше разни нови аблация разработки - но всичките "се топят като шоколадчета", с думите на колеги, участвали в изпитанието им.

Ние (аз и хората около мен) сме на право щастливи че военните ще изстрелват Хикс-37, и защото това бие ритник в задниците на разни ПИВ простаци, и защото малките совалки са точно нашата специалност.