Беше време в което летенето със самолет беше не само превоз, но и превозен стил, с ореол на блясък и прочие. Щом човешката природа навлезе в положения от типа "стил и блясък", щръква, така да се каже, половият елемент: и привлекателните стюардеси придаваха точно половото обаяние към другите от летенето. Но това време отмина.

Днес летенето е все едно возене с автобус. Превозният стил, ореолът на блясък, и от там нуждата за полова привлекателност на стюардесите, ги няма.

Сега някои по-интересни размисли по отношение на стюардесите и тяхното влияние / възприятие всред пътниците:

Красиви млади мацета стюардеси: съпругите на мъже, служебно пътуващи, не понасят "мацките". Наличието на "чаровните млади създания" отдавна беше резнато от автомобилните изложения, където по покана ценени гости биват хранени и поени измежду дадените им възможности да шофират нови леки коли и да ги "опознават" (че току си купили някоя). Забележително: доста стюардеси не желаят измежду си "красиви мацки"; това не винаги е от завист. Доста красиви стюардеси се само-"ограничават" в полова привлекателност. Идеята е че те вършат работа с професионални стандарти далече отвъд половите - и тази идея има много звонко покритие: работните условия за "професионалисти" са типично по-добри от тези за "мацки". Примерно, икономическата стойност (сиреч, заплатата) на професионалистка не спада след първото полово сношение с началника, или с мераклия пътник. Аргументът, че мъже (типично проблемните пътници са мъже) хормонално и инстинктивно се възспират от насилие върху привлекателни момичета (говорим тълпа контрол) и са по-склонни да следват наставления от тях отдавна е невалиден.

Баби с положение: това е нов елемент, от преди десетина години въведен с обсъждания за "достолепната бабичка" и за нейния обществен авторитет. Аргументът е, че достолепната бабичка в човешкото развитие е играела добрата роля на пазителка на правдата (не на закона, а на правдата!), символизирана във вълшебницата от "Пепеляшка" и подобни. Очаква се пътниците да възприемат наставления от такава бабичка като правдиви и - защото тя нито ги дразни с полова привлекателност, нито представлява заплаха в стълбицата на обществен протокол - пътници биха я слушали по-охотно. Тази аргументация още е меродавна.

Мъже стюарди: бяха назначени като безсрамно полово привличане за "дамата служебно пътуваща" (защото "половата дискриминация" е едно-посочно явление: има гимназиални мъжки отбори даже по борба, насилени да имат момичета боркини - но няма женски отбори насилен да имат момчета; отделно кой би искал). Плюс беше политически правилно да се показва "полова равноположеност" - която е невъзможно да бъде показана ако всички стюардеси са от женски пол. Тук-там пръква и аргументът че мъж стюард може да върши полезна работа иначе трудна за стюардеса, като примерно да "усмирява" проблемни пътници, да вдига тежки предмети, по време на евакуация да насилва в отваряне изкривени врати, и подобни.

Има и други варианти по външния вид, но това не е съчинение по психология.