ами, в днешно време се използва същия по принцип на действие скоростомер каккъвто е бил използван и преди. Разчита се на това, че пълното налягане на въздушния поток е сбор от динамичното налягане (скоростен напор) и статичното налягане. Пълното налягане се мери с тръба на пито, която представлява малка тръбичка поставена успоредно на токовите линии (на посоката на течението и срещу него). Тази тръбичка се свързва с анемоидна кутия, която има еластични стени. Тази кутия се слага в херметически затворения уред, вътрешността на която посредством друга тръбичка е свързана с околната среда (тръбичката излиза като дупка или на корпуса на самолета или отстрани на тръбата на пито). така се мери статичното налягане. В зависимост от разиката в двете налягания анемоидната кутия се деформира различно. Тя е свързана със стерлка пък, която в зависимост от деформацията се отклонява в различно положение. Уреда директно се разграфява според зависимоста на скороста на потока от нялагнето... а те е, че динамичното налягане е равно на плътноста на въздуха (местната) по скороста на квадрат върху две. Както се сештате това означава, че на различни височини трябва да задаваме и плътността на въдуха, която се мени с височината. Това е неефективно, затова уредите се калибрират да показват истинката скорост само на морското равнище. Логично ако сме на 10 000 метра ще отчитаме някаква скорост, която е напълно грешна. Тази скорост наричаме приборна. С помоща на т. нар. височинна поправка приборната скорост се превръща в истинска.