Тия дни се бях натоварил като магаре с бачкане, и да не изкукам, следнах да изчислявам един от моите аматьорски космически проекти. Идеята е за вертикално излитаща и кацаща първа степен, на керосин, която лети право вертикално, и каца на мястото на което е излетяла. Дава само 1000м/с вертикална скорост на 100 км височина. Втората степен е същинското возило, стил совалка, с два окачени резервуара водород/ кислород, с камбани на двигателите конструирани само за вакуум, и с 85%- 90% тяга от изходната маса (опростени совалкови двигатели с 420с, а не 450с, за да изържат много). Докато се загуби вертикалната компонента, тягата вече става над 100%, и Делта Ве-то с последователно хвърляне на резервуарите е повече от достатъчно да се достигне орбитална скорост. Почти изцяло многократна използваемост, губят се само резервуари, всичко ценно каца обратно.

Втория вариант е още по-опростен, с цел лесна подръжка, със втора степен с хиперголични двигатели с 300с импулс. Първата степен трябва да даде още 200м/с скорост. Далаверата е, че изчезва нуждата от отделна система за орбитално маневриране, и че се избягват проблемите на водородните двигатели с притока на гориво при хвърлянето на резервуар. Пък и хиперголичните двигатели имат по малко части.

Мечти, мечти ...

people willing to trade their freedom for temporary security deserve neither and will lose both