Отлюпеното парче пяна, дълго към 84 см, е от Външен Гориво Резервоар. Беше гол късмет че не напраска дясното крило на совалката!

"Поправката" на топлинната защита не беше поправка. Освен за журналистите.

Между плочките се затъкват ленти огнеупорна материя, които запушват процепите и не позволяват на горещи газове да влизат измежду плочките. Тези ленти често частично се само-изваждат, от вибрацийте на съседни плочки. Те пак си вършат работата, и частичното изваждане не е проблем, по само себе си. Проблемът се получава когато тези частично-извадили се ленти са напречно на обтичането, и действат като спусъци за преждевременен преход от слоесто ("хладно") към завихрено ("горещо") обтичане на совалка корем. В такива случаи рискът от липсваща затъкваща лента може да се окаже по-малък от риска от завишена температура по следноструйни плочки, при преждевременен обтичане преход. В случая лентите бяха напречни на обтичането, бяха във влиятелна за обтичането зона (близо до носа, от където влияят върху обтичането на цялата следваща совалка), и аеронагряване анализите подсказват, че е по-добре без 2-те извадени затъкване ленти. И лентите бяха извадени. Технически, това беше нарушаване на топлинната защита; щеше да е поправка ако лентите бяха натъкнати обратно между плочките.

Затъкването на лентите между плочките е сложна процедура (те са също залепвани към вътрешния си ръб; справка червеното огнеупорно лепило, ако го забеляза на лентите), и поправка в космоса вярно е извън възможностите на астронавтите.

Имали сме влизания с по-щръкнали затъкване ленти. И то говоря за остатъчен размер (след аблацията на влизане); кой знае колко са стърчели преди влизане! Но тогава сме имали много ранен обтичане преход (Мак 18 вместо Мак 10, горе-долу), с топлинни поражения по някои критични следноструйни плочки.

Нека совалката кацне, пък тогава ще видим каква е ползата от... поправката... в космоса.