Всред инжинерния и научен състав, чуствата към руснаците винаги си били чуства към съперници, които чуства включват уважение.

След края на Студената Война, изведнъж се усети колко важно е наличието на съперник в развитието на човешката цивилзация. И още повече се усети колко важното е наличие на съперник който играе по общи правила! Внезапно руснаците станаха много мили и обичани, и Студената Война беше засукана в САЩ както Боерската Война е била засукана в Англия: добрата война между доблестни и честни съперници, или нещо такова. Елегантно бива забравяно създаването и разпалването и финансирането на мохамеданските терористи от Англия и нейните колоний, и тяхните мърсотий по Афганистан, в територията на бившия Съюз, че и в България!

Крокодилски сълзи няма. САЩ са били на страната на Япония през Руско-Японската Война, до като даже англо-саксонският расист Джак Лондон се усеща и описва руски моряци като нормални сърдечни бели хора... Тези дни измежду "обратното духване" от мохамеданския тероризъм и Китай, руснаците пак ще бъдат обявени за бели хора. Историята се върти в колело, не?

Всичките голями джафкания на тема американци / руснаци са типично плюти от хора незабележими нито за едните, нито за другите.

А че има разни изцепвания от някой учил-недоучил, да си начеша лична комплексарска краста, в стил "леле ония кви са дебили и нищо не разбират - за разлика от нас" - такива неща винаги се случват. Слушал съм го и от американци, и от руснаци... Тя простотията граница не знае. И тия същите, обаче, как ръкопляскат когато големите клечки братски се здрависват! "Отборни играчи", та дрънкат!