Производството включва огромна гама на технологично приложение. Това приложение подлежи на стандарти, и за изработка на машините, които ще прилагат технологийте, и за тяхното използване, и за суровините... Практически, производството се връзва, и се сраства, с националната икономика. От което следва, че всяко изнасяне на работни места от "производството" се превежда в рязване на работни места от университетски катедри до метачи в рудници.

Тези дни в САЩ все още "производство" означава "сглобяване". Набляга се, че в прецизната механика сглобяването също изисква машини (човешката ръка няма нужните контрол и стабилност), сиреч остава нещо и за американците. И да, машините за сглобяване са много сложни, роботизирани - и тук следват рипвания по масите с "ето! ние изнасяме тъпите работи че да можем да се занимаваме с роботизация!". Което рипване завършва насрано при реализацията, че съставките за роботизацията биват произвеждани... извън САЩ. И започват да се леят песните за глобализация и международно сътрудничество... И защото и те не проработват, завършва се с нуждата да не допускаме венчавки между педерасти, да се борим срещу подривни идеи като еволюцията, и срещу тероризъм, и срещу абортите, и да подкрепяме войските във войната на деня...

Специфично за лозунгите на Боинг, май идеята е Боинг да замислят самолетите (или космическите кораби), а други да произвеждат съставките - и сглобяването да е или в САЩ, или другаде. Идеята звучи много силно - ако човек не знае достатъчно за всички фактори, влизащи в замислителния процес - и не осъзнава, че огромна част от замисъла е основана върху понятията "риск", "безопасност", и "полза / печалба" - чието тълкуване и технологично превъплъщение е кажи-речи политически процес. Казано на кратко, замисълът на космически кораб в политическото обкръжение на САЩ гарантирано ще бъде различен от същия замисъл в политическото обкръжение на ЕС или на Русия или на Китай, като пример. И следва въпросът: а кое определя политическото обкръжение?

В лозунгите на Боинг, да са "доставчик" на самолети (или космически кораби), лежи постулатът че САЩ ще са политическото обкръжение, налагащо тълкуване / превъплъщение на "риск", "безопасност", и "полза / печалба". И това е защото САЩ биват виждани като основните двигатели в създаването и ползването на тези изделия. Следва скачването между създаване и производство - и зейва дупката в казания постулат. САЩ без производствен глас ще останат и без политически глас, и от там замисълът ще бъде скачен с политическото обкръжение на производителите, както си е класическото развитие на нещата. В това време покупателната способност на американския пазар също ще е увиснала - та и потреблението няма да бъде аргумент за САЩ.

Някъде в горните параграфи едно време щях да вмъкна и аргумента за високата американска производителност. Този аргумент вече скромно бива премълчаван. Да, американецът произвежда повече от европееца или японеца - обаче с цената на огромно лишение от лично време; разделим ли производство на работно време, американецът е много неефикасен - и значи непроизводителен. Голям принос за понижената американска производителност са малцинствените привилегий, зорко налагани и вардени от САЩ правителство. Заради което никой не смее даже да предвижда подобрение в американската производителност, въобще някога.

Един джентълмен, съпругата му работеше за Шел - САЩ. Производителност под тази в Третия Свят. За да се нормализира положението, Шел Главна Квартира ще премахнат автономията на Шел - САЩ; Шел - САЩ ще станат пълна собственост на Шел - Холандия. Работа, вършена от 3 американски Шел служители за 5 дни, бива вършена от 1 (един!) филипински Шел служител за 1.5 дни. При всичко еднакво, че даже с процедурите писани от Шел - САЩ! Шел - Холандия искат съкращения. Тук САЩ правителство рипва: сакън да няма съкратени малцинства! (Което е много интересно, защото в групата, описвана от разказващия джентълмен, от 10 служители само неговата съпруга е бяла; всички други са черни, вкл. началничката, която по разбираеми причини наляга на "отборния дух", като примерно когато някоя мама да се среща с любовника на деня всеки ден за по 3-часови обедни почивки, нейната работа да бъде прехвърляна на съпругата на джентълмена, с началничката проповядваща "търпимост към чуждите лични развития".) И Шел - Холандия, тарикати, казват на САЩ правителство "немате ядове! ще имате колкото черни искате!" И? Внасят черни служители на Шел, назначени от Уганда, Кения, и Нигерия. Черни ли са? Да. Обаче хората бачкат! И сега стават едни каши... И слухът е, че Шел - Холандия изцяло ще закрият администрация, инжинерство, и подобни от САЩ и ще дадат работата на Шел - Филипини. И САЩ правителство да си брои малцинствата както ще; и без това ще са безработни и налични за правителствени мероприятия.

Та виждате защо Скромно Ваш и колеги (от мислещите) така сме... чуствителни... към разни шарени аспекти на американското... бе развитие не е, ама крачене, да го наречем.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 24.06.05 16:41.