Като гледам тези дни колко съм зает - а колко малко имам да покажа от тази заетост...

От друга страна, не съм изпаднал до там че върху 40-часа редовно работно време да слагам още 40 часа извънредни - това вътре в една седмица! Имаме някои юнаци, които правят това още от катастрофата с Колумбия! Аз мисля, че такива хора просто начисляват присъствие, не производство... Физиологически не приемам за възможно човек да върши умствен труд 80 часа седмично за 100-и-нещо седмици. То си и личи, де. Тия с 80-часовите седмици едно нещо не са свършили без да трябва да се повтарят и потретват - и хем изразходва двойно време, проектно, хем разтяга сроковете, календарно.

Между другото, моето свободно време, в къщи, от Януари е насочено в смяна на мокета от първия етаж с дърво. Завърших кабинета и столовата; снощи започнахме хола. Съпругата помага, мъжко момиче е, но основното бачкане е от мен. А нашите подове са лепени (заради налични ограничения) - и лепенето на дъски е много пипкава и злобна работа! Започнеш ли един под, много е трудно да спираш и започваш; бачкаш до като завършиш. Примерно, за столовата започнахме лепенето на дъските в 0800 Неделя, и завършихме в 0500 в Понеделник (беше през Февруари), с няколко почивки не по-дълги от 20 минути; лепилото се втвърдява за 30 минути. А уж купихме нова къща точно с илюзията че ще влезем и просто ще живеем - а не ремонтираме... Женското искане край няма.