По принцип, мощността се измерва там, където се извършва работата. В ДВГ работата се извършва от коляновия вал, като мощността се явява функция на въртящия момент и оборотите в минута в даден момент от времето. Ако в турбореактивния двигател работата също се извършваше от вала, то тогава бихме могли да говорим за аналогично на ДВГ измерване на мощност, т.е. функция на въртящия момент на вала и оборотите му. На практика, обаче, работата се извършва от реактивната струя, която, разбира се, няма нито въртящ момент, нито обороти. За това за мощност на един реактивен двигател се приема натискът на реактивната струя, както беше споменато по-горе.
По-особено стоят нещата при турбо-витловия двигател. При него имаме теглителено витло, свързано с вала на турбореактивен двигател. От което следва, че от гледна точка на витлото съвсем основателно може да се приложи ДВГ подходът за измерване на мощността. Нещата, обаче, се усложняват от факта, че при ТВД мощността е сумата от теглителната сила на витлото и бутателната сила на реактивната тяга.
При турбо-вентилаторните (двуконтурните ТРД) нещата са аналогични с тези на ТВД, тъй като ТВД реално са развитие на идеята, заложена в ТРД.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите