Според мен Питър не го обясни достатъчно добре, та аз ще се опитам да го кажа простичко, доколкото ми достигат знанията.
Самолетът се държи във въздуха от крилото. Крилото представлява една греда, която се опира на въздуха, и поддържа всичко останало - фюзелаж с пътници, багаж, гориво и каквото се сетиш. Колкото е по-тежко "всичкото останало", толкова по-здраво трябва да е крилото (гредата). Както знаеш, ако хванеш една дълга пръчка (греда) в двата края и се опиташ да я счупиш, това ще стане най-лесно, когато натиснеш в средата.
Сега да си представим самолет без двигатели. Неговото крило трябва да издържа определено тегло. Ако сложим двигателите в средата на крилото (т.е. на фюзелажа), ние прибавяме х тона в средата. Но същите тези двигатели може да се разположат по-близо до краищата на крилото. Тогава тези х тона са разпределени по друг начин по дължината на крилото. Ако използваме горната аналогия, в първия случай ти натискаш пръчката с една сила, концентрирана в средата, във втория случай пълната сила е същата, но е разпределена по дължината на пръчката и съответно пръчката се огъва по-малко.
Понеже за крилото огъването е предварително зададено, когато двигателите (и резервоарите) се сложат на крилото, върху него се упражнява по-малка "концентрирана" сила и затова крилото може да се направи по-слабо, съответно по-леко, в сравнение с първия вариант.
По принцип това са основни моменти от курса по "Съпротивление на материалите" (който аз не съм изучавал). Крилото не е класическа запъната в двата края греда, но разсъжденията са подобни. Предполагам, че достатъчно добро приближение е една греда с разпределено натоварване, но да не се опитвам да гадая за неща, които не разбирам.
Не съм сигурен, че и аз го обясних особено добре, но се надявам поне някаква полза да има.

Боян