|
Тема |
Бе имало е стърквания, но инерцията е силно нещо [re: Octagon] |
|
Автор |
Cв. Ckpoмни (старо куче) |
|
Публикувано | 26.05.04 00:02 |
|
|
Джим Уоршам вдигна Дъглас с МД-80 и МД-11, и после МД-90. И още самолети щеше да има; помня работа по МД-12, МД-100, и разни други, вкл. космическия самолет.
Но да обърнеш културата на такава организация не е лесно! Особено ако кадровият подбор куца. И скапани началници са били допуснати на критични места, от които те са отровили вътрешните работни отношения и са подронили качеството на личния състав.
Провал, подобен на този на Дъглас, се получи и в Рокуел; там имаше вице-президент който бе задигал тоалетни материали (сапун, кенхар, белина, и подобни) за да ги ползва в частния си ресторант, безплатно, чрез разни бракувания и други маневри. Примерно. Имаше и вице-президент който заспиваше на събрания. Нещастен бил, не си доспивал, щото страдал от апнея... Това добре, но как, аджеба, такъв човек се е вдигнал чак до вице-президенство!? Без да се лекува. Представяш ли си алъш-веришите, позволили на такъв спящ да направи такава кариера? А в тази деградирала атмосфера - представяш ли си качеството на другите началници?
Аз за това казвам където мога, че началникът не е началник за да върши работа, а за да ПОЛАГА АТМОСФЕРА на работните условия. Където атмосферата е качествена - хората сами дръпват към производство и ефикасност и успех; нуждата от началнически контрол е минимална. Но където атмосферата е олайнена...
Така както Дъглас не можа да избута отвъд МД-80 и МД-11, Рокуел не можа да избута отвъд Совалката. Дъглас даже беше цвете спрямо Рокуел! Защото последната успешна разработка изцяло на Дъглас (МД-90) беше в края на 1980-те; последната успешна разработка на Рокуел (Совалка) беше в края на 1970-ти до най-много средата на 1980-ти.
Виж какво нещо! А в Рокуел имахме свободата да мислим и да си програмираме наши си изчислителни пособия! Но лайнената атмосфера се проявяваше другояче - така че кел файда от творческата свобода.
|
| |
|
|
|