Сега както гледам в миналото, и всичко ми става кристал ясно, така да се каже. Но ако оставим майтапа, виждам всичките симптоми на скапано управление. И се чудя как тогава съвременниците и свидетелите на тези управленчески изгъзици, да го кажа по-нежно, не са прозирали неизбежния крах. Ето и някои от симптомите, от перспектива която никога не бива публикувана, защото не е много харесвана от разни бумажници и плямпачи и комисий и комитети и преподаватели в по делова администрация:

В Дъглас беше забранено да се влиза с вестник или списание, даже ако е техническо. Пазачите на входа освен това ни караха да разлистваме техническите списания, да са сигурни че не внасяме... И аз не знам какво. Листа с не-техническа тематика? А е всеизвестно, че самолетната замисъл е колкото техническа, толкова и художествена и зачитаща обществени параметри.

"Кенефните патрули", от началниците, провеждани по тоалетните, веднъж на час. Идеята беше, че ако същият чифт крака бъде засечен от два поредни патрула, заседналият на трона ще бъде уволнен. Каква работна среда допуска интелигентни, образовани, пресяти през разни филтри инжинери, да спят в тоалетните? Говорим липса на интелектуални стимули, и лекуване на симптомите.

Неразрешение за изчислително програмиране разработки на лично ниво. Всяка изчислителна програма, разрешена за употреба, трябваше да произлиза от Изчислителен и Програмиране Отдел, и етапно преведена през началника на Отдела до началника на инжинерната група, който пък да я спусне за употреба на инжинерите. Всякакви "игри" с инжинерни изчисления, за добиване идея за съпоставяне на параметри и величини беше, де факто, нелегална. Когато аз трябваше да поправя недъгава програма за изчисления на дължина кацане пробег, направих го с намекнато разрешение (сакън шефът ми да не бъде обвинен че ми е разрешил), за 5 дни. Шалшифициране на програма отпечатката, да изглежда все едно е от "официалната" програма, взе 10 дни, говорим 8-часови пълни дни с моя труд. Това за да можем да вършим работа, която - ако следвахме правилата - нямаше да можем. Тези изгъзици лепват точно в чуденката от забраната на вестници и списания, кенефните патрули, и други подобни.

Отношението на началници към инжинери беше отвратително. Срещаш директор в коридора, и той обръща лице към стената, или гледа през теб, случайно да не се наложи да се унижи и да те поздрави. Това като пример. На всяка крачка беше натъртвано кой къде е, къде му е мястото, и как няма право да пръдне без разрешение от началника над него.

Стиснатост и скованост до безобразие. (И това следва логично от горните примери.) Аеро замисъл на външните контур отклонение за Ц-17, примерно, беше по "библийте" на Хорнер, с минимална заверка от въздушен тунел изпитания. Хорнер е чудесен, но не когато цепиш числа за натоварвания от величини като за грамаден товарен самолет!

Сега като написах тези неща, и цял поток от още ми идват на ум, но нямам време. Простащината на Дъглас управлението, обаче, щръква доста ясно.