|
Тема |
Re: А МакДак? [re: Octagon] |
|
Автор | ckипaджиятa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 22.05.04 02:39 |
|
|
Мда, на плах момик мома не пристава. Все пак, причини за плахост доста -- и уважителни. Главната е, че разработката на граждански самолет излиза колкото пращането на човек до Луната...
Дъглас имаше добри идеи и ги затри. DC-10 Twin бе за двумоторен DC-10, замислен през 1972 г. и предлаган до къде 1975 г., който би могъл да спъне лансирането на А300 и оттам да осуети цялото явление Ербюс. MD-100 бе идея за това, което с клизма видя бял свят като MD-11 десет и кусур години след оповестяването си, и която би могла да спъне 767ЕR и да осуети 777 и А330/340.
То пак добре, че се решиха след петгодишно назландисване да лансират DC-9 Super 80, че днес нямаше да имаме прекрасния MD-80 и нелошия MD-90, да не говорим за чудесния MD-95 (чието официално означение -- 717-200 -- с труд преглъщам). (A propos тоя самолет, знаете ли, че Northwest Airlines през март взе решение да държи своите DC-9 в строя за неограничен срок -- били най-икономичните самолети в парка им! Който съдържа и немалко вече амортизирани А320...)
Първият проблем на МкДД бе закъснението с DC-8. Оттам един DC-9 одържа главата им над водата през 60-те години. Но и той бе продаван на загуба, което макар и доста теоретично си казва думата. (Теоретично, щото който върти _оборот_ е паралия -- не който в края на годината излезе, че заработил на всяко левче по една стотинка отгоре.)
Вторият им проблем бе, че DC-10 се оказа твърде малък -- а и карък на връх всичко, горкият! Ако боговете не те обичатр всичко е всуе. С DC-10 те се надяваха да предложат много по-реалистична стъпка нагоре от 150-те места на 707/DC-8 до 250 места, вместо 350-те на 747. Звучи логично, но уви... Дори след нефтената криза след октомври 1973 г. DC-10 си остава спънат -- строенето на една десетка излиза точно толкова, колкото и строенето на 74-ка.
Наред с останалото дзардзават на Дъглас, Боинг май придоби и синдрома "плах момик". Чудиха се и се маеха с години как аджеба да обновят 74-ката и Ербюс естествено накрая им показа как. После си чесаха главите две години със Соник Крузъра, за който и ученик от VІІІ кл. (да не говорим за General Dynamics ConVair Division в Калифорния -- част от МкДонел Дъглас, който пък част от Боинг!) се досеща, че бе хвърлен баш в най-силния аеродинамичен и структурен огън.
Не извадят ли късмет с Дриймланера, адио Боинг!
|
| |
|
|
|