|
Защото стоянката ми нещо е разбъзикана - та пускам статията тук. Може някой да я намери за интересна.
НЕ Е САМО ДА ГО ИЗВАДИШ
Георги Ушев
19 ЯНУ 2004
"Отивате ли към банката, джентълмени?" питам аз двама колеги, да ги нарека Джон и Джак. Джон обаче е предварил моята мисъл. "Не, защото тъкмо разпродадох акцийте от аерокосмическото портфолио, и печалбата я наринах в пикапа", захилва се той самодоволно, че е надцакал моя сарказъм. "Заредени и готови! Парцелирането щом завърши - влизаме в наддаването за марсиански имоти, от движение!" ме дозатапва Джак.
Онзи ден всички слушахме най-новото изявление, на поредния американски президент, за бъдещето на американската космическа програма. "За моя служебен стаж това прави петата серия от лъжи", отброява Джон. "Реган ни лъга с космическата станция "Свобода"; Буш избраният ни лъга с нова совалка, Клинтон ни лъга неспецифично, два пъти, и сега Буш назначеният реши да ни лъже с полети до Луната и Марс. Ето защо някои хора предпочитат лъжите на демократите", закимва поучително Джон. "Първо, те са по-склонни да дават пари за космическа програма, справка Кенеди и Джонсън. Значи, някой път не лъжат. И второ, дори ако лъжат, лъжат неспецифично - значи не може да се получи обратен ефект." "Защото от специфичните лъжи на републиканците, единствено осъществено беше рязането на специфични съществуващи разработки", добавям аз, и му връщам надцакването, макар не съвсем саркастично.
Джон и аз се споглеждаме с разбиране. Джак намира нашето споглеждане за смешно и се разсмива гръмогласно; през погледа на Джон се стрелва сянка от спомените. Спомените от съкращенията, нескончаемите съкращения, които са били част от служебното ежедневие на Джон още от петия полет на сегашната космическа совалка.
"Линията на Бегс, диктуваща рязането в личния състав на Совалка Програмата, ти чувал ли си за нея?" обръща се Джон към Джак. Джак не е чувал, и учтиво спира да се смее. "Умници решиха, че изчислителните симулаций премахват нуждата от изпитателна програма; първите 5 полета били достатъчно изпитание. Всеки полет носи 120 секунди датна база за излитане, за изпълнението на агрегата совалка плюс резервоар и твърдо гориво носители, и после 1800 секунди датна база за влизане, за изпълнението на совалката като самостоятелна машина. Кръгло 2000 секунди, в които няма повторение на даже една параметрична датна точка! И след цялото изобилие на 5 полета, цели 10 минути, с по 5 параметрични точки при агрегатно скачване, и цели 150 минути на обратен соло полет, пак с 5-те параметрични точки, които даже не успяха да включат граничен слой преход несиметрия - совалката стана действаща система! Хайде съкращенията! Всеки месец съкращенията следват линията на Бегс, НАСА администратор, конкретно експерт по космически разработки и повсеместно гений."
Джон спира замислен. Бавно се извъртва на стола си, и намръщено продължава:
"Да се учудваме ли, че ОВ-099 гръмна? Интерполация между две датни точки в твърдо гориво носители натоварване при отмятането на агрегатната совалка след палене на двигателите и късане на болтовете към площадката - интерполацията права линия, а натоварванията достигали връх точно между двете датни точки. Ха! Изчислителната симулация се загубила? И уплътнение в твърдо гориво носителите не издържало заради ниска температура. Провалът беше в уплътнението - но имаше дълга пътека към този провал. Провалът беше част от процес, който щеше някак да се прояви. Въпросът беше само кога и как."
"Моите първи анализи, 1987, заверяваха аеродинамичните натоварвания чрез структура разтежение данни", добавям аз. "Такива заверки 6 години след първия полет... А, и определяхме натоварване облекчението от еластичната деформация на крилете и опашката. На произнесената за операционна совалка! Септември 1988 совалката възобнови полетите, и в 1989 НАСА решиха, че съкращенията могат да бъдат възобновени. И тези съкращения не спряха до изместване на Совалка Програмата в Тексас. Такова невероятно разхищение! Не засягам загубата от липсата на развитие; говоря за пряки загуби. Да речем, Джон и аз сме вкиселени черногледци. А ти, от каквото ти си видял в твоя стаж", обърнах се към Джак, "ти беше ли изненадан от трагедията с ОВ-102?"
"Не!" бързо отговаря той. "Но, да, бях изненадан от внезапния интерес на Буш назначения към американската космическа програма! Вие знаехте ли, че първото посещение на Буш в Джонсън Космически Център, изобщо първото, а той беше и губернатор на Тексас, и вече 2 години президент на САЩ, беше за опелото на загиналите от ОВ-102? Защо някой очаква такъв пън да подкрепи космическата програма с пари, след като той не й бе дал дори няколко часа от личното или служебното си време, преди да го налегне политическата нужда?!"
"Подкрепа че няма да видим - това го знаем. След 4 лъгания, на петото не се връзваме", казвам аз. "Но, както отбеляза Джон, специфичните лъжи, техният обратен ефект върху специфични съществуващи разработки - това вече е издялано в камък. НАСА ще режат совалката до 2010. Заместител все още няма, вероятно още дълго няма да има - но рязането е специфично точно. Точно както стана с лъгането за новата совалка, Предприемаческата Звезда, на Локхийд. Сегашната совалка беше рязана за да има пари за разработка на Звездата. От Звездата не видяхме и завършен резервоар - но рязането на совалката го видяхме в съкращенията след 1989. Сегашната совалка също беше рязана за да има пари за разработка на космическата станция. Която от американска стана "международна", отделно сянка от оригиналната замисъл, но совалката загуби производствените съоръжения, и даже далечна надежда за нов строеж. И това засили чак до 2001 година съкращенията, започнали в Декември 1989. 12 години неспирно рязане на личен състав и загуба на експертиза в замисъла на истински летящ космически кораб."
"Но за това пък какъв световно-водещ опит развиха разните проектантски групи в съставянето на цветни картинки от бъдещи нереалистични и гарантирано несбъдващи се измишльотини!" кисело вмъква Джон. "Вместо совалката да бъде подобрявана постепенно, както моделите леки коли, и всяко ново возило да внедрява нови технологични разработки, НАСА замразиха замисъла. Е, примерно, разрешиха смяна на белите изолационни плочки с одеяла, и заради несиметричните граничен слой преходи разрешиха и додатване на контролната система - но нищо съществено. Джентълмените, които са замислили совалката в средата на 1970-те - ако я видеха днес щяха да си я разпознаят практически изцяло. Говорим 30 пропиляни години. От държавата с най-огромния бюджет в света! 30 години на лъскави цветни брошурки и "инициативи"… И след края на всяка лъскава картинна разработка, металните контейнери с отпадъчна хартия за вторични суровини, наредени по коридора, преливащи с американско присъствие по целия Космос… Какво прахосничество! Какво унижение!"
"Ако сме честни, Буш назначеният каквото и ще да обещава, не че обеща нещо съществено, защото неговият цитиран милиард годишно увеличение в разчета на НАСА едва ли ще плати за едно изстрелване на совалка, но даже ако приемем че не е искал да ни лъже - каква е вероятността Конгресът да подплати това поредно изявление с пари?" размишлявам аз, на глас. "Средният американец днес не се интересува от космическата програма, или поне не се интересува от нея във формата на скъпи пилотирани космически кораби."
"Защо, средният американец прочуствено се интересува от космическа програма, точно от пилотираната космическа програма, ако вижда в нея достойна цел!" възразява Джон. "Аз бях юноша когато слушах дебатите в Конгреса за финансирането на Аполо. Вие какво мислите, критиките срещу пилотираните космически разработки, че били прахосване на пари, които трябва да хранят гладните и подслонят бездомните и церят болните - че всичко това е ново? Слушал съм какви ли не дивотий, плещени срещу Аполо! Всяка стратегическа национална програма за бъдещо национално развитите, а това означава точно космическата програма, вдига мътилката на рефлексивна опозиция! До някъде такава опозиция е полезна. Тя кара адвокатите за космоса да заемат реалистично становище и да превъплътят националните мечти в изпълними задачи. Но трябва цел, която да намери отзвук в душата на американеца! А 8-дирниковите джамбурета до ниска земна орбита и обратно - това е космическа програма за икономическа употреба на космоса, при развита космическа инфраструктура, след няколко десетилетия. Това не е цел която палва човешката душа. Ето, Америка решително финансира Аполо, и Аполо решително успя - и средният американец решително беше горд от това! Защото Аполо целеше отваряне на нови светове, на нови безкраи във въображението. Адвокатите на Аполо бяха заели реалистични позиций - и бяха начертали изпълними задачи."
"Трябва ни демократ в Белия Дом!" заключава Джак.
"Много бързаш с партийните обобщения!" възразявам аз. "Съкращенията между 1981 и 1986 са били под Бегс, назначен от републиканска администрация. Флетчер, пак републикански избор, поправи пораженията от Бегс. Но съкращенията и разрушенията между 1989 и 2001 бяха под Трули, републикански избраник, и после Голдин, демократски. Партийността къде я виждаш като фактор?"
"Пикайте на партийността!" махва с ръка Джон. "Трябва ни администрация от културни и разумни и заинтересувани в бъдещето на Америка хора, които да осъзнаят че космическата програма е колкото технологична и икономическа задача, толкова и психологична, пък и теологична, да, точно така, теологична!"
"Сега като отприщи речниковия протокол", усмихва се Джак, "защото щеше да е неуважително аз да начевам такъв език пред вас, но както казвахме във Въздушните Сили, преди да си го вадиш, провери ако го хванеш с 8 пръста - дали не пикаеш върху 7 от тях. А онзиденшното поредно лъгане си беше точно това: вадене пред света, със 7 пръсти опикани."
"Опикаването не винаги е срамно!" с философска нотка започва Джон. "Примерно, всеки знае какво е направил Армстронг щом стъпва на Луната, нали? Армстронг изрецитирва "една малка стъпка за човек, един великански скок за човечеството". Много могъщи думи! Защото вероятно са дали на Армстронг нещо да прави, да рецитира думите, мозъчно занятие което да блокира, временно, физиологичната реакция от боязъна пред нарушаване на божествената неприкосновеност на Космоса. Защото знаете ли какво е направил Алдрин щом стъпва на Луната, с незатормозяван от рецитиране мозък?" Джон втренчва поглед в мен и после в Джак, и вдига показалец: "Напикал се е."
"Искаш да кажеш, извадил го е, фигуративно, за да бележи граница?" прекъсвам аз излиянието на Джон.
"Не!" отсича той. "Човекът се е напикал. От вълнение. От стеснение. От каквото и да го наречеш. Стъпването на Луната, за Армстронг и Алдрин, и както чух и за другите астронавти, но особено за Армстронг и Алдрин, защото са били първи, е било възприето от тях като стъпване в погледа на Бог. Армстронг е извадил късмет с нуждата да рецитира - и не е имал време да реагира по човешки пред божието величие. Алдрин се напикава. И какво? Някой може ли да се присмее над тази човещина? Кой смее да съди човека? Човек, който е усетил как стъпва в господното присъствие - каква реакция можем да очакваме от него?" Очите на Джон се навлажняват. "Осъзнавате ли теологичния символизъм на тези първи човешки стъпки на Луната? Всички други първи стъпки на други планети в човешката психология ще са до голяма степен пре-изживяване на нещо вече познато, на стъпките на Луната. На Луната човек се е напикал пред божия поглед – и вероятностите са това никога да не бъде повторено. Да разискваме ли защо?"
"Чакай сега, изпикаване и напикаване…" започва Джак.
"Аз какво казах, младеж?" наостря се Джон. "Изпикаване и напикаване имат различен параметричен подпис. Или ти мислиш че само вие от Въздушните Сили разбирате от пикаене? Мисълта ми беше, че трябва да гледаме голямата картина. Голямата мозайка на житейските парчета - това трябва да гледаме."
"Голямата картина, както аз я виждам", отбелязвам аз, "е че човешкият уплах пред величието на Бог изобщо не е попречил на човешката любопитност. Алдрин обикаля по Луната без някакво видимо... смущение."
"Да! Да! Точно така!" блясват очите на Джон. "Човешкият стремеж към нови светове, нови тайни, нови познания – това е биологична човешка нужда! Това е необуздаем устрем! Това е устрем, който надвива всички страхове, включително боязъна от господното присъствие. Този устрем трябва да води космическата програма; икономическото оползотворяване следва доста по-назад."
Настъпва тишина, в която Джак и аз осмисляме каквото тъкмо бяхме чули за първото лунно стъпване. Странна история. Човешка. Но точно поемаше и разгръщаше в искрящ пример логичната нишка на Джон.
"Значи, Буш назначеният го извади пред света. Символично, Америка го извади. И после?" разчупвам аз внезапната тишина.
"После нищо", заявява Джак. "Поредната серия лъжи една дума не обели за конкретен план за бъдеще. Единственото конкретно съдържание беше рязането на каквото имаме днес. В името на мъгливо и неочертано бъдеще. Да кажем, ние тримата сме врътнали. А тогава защо веднага след речта, и ето цял ден днес, се сипят преводи и тълкувания на речта, писани в служебно време, да ни убедят, пак в служебно време, всъщност колко щастливо трябва да очакваме бъдещето на американската космическа програма?"
"Аз вече чух за преводи и тълкувания в Калифорния и Флорида. Но различни от нашите." добавям аз. "Интересно дали някой от преводачите и тълкувачите е наясно, че ние общуваме с колегите там – и сравняваме различните версий и завъртвания?"
"А чухте ли за голямите клечки в Совалка Програмата?" пита Джон. "Те са на въртележка по инжинерни събрания, да държат речи с които да настояват пред инжинерите как онзиденшната велика бляскава оптимистична реч предначертава светло бъдеще – обаче инжинерите в космическата програма да не страхуват от съкращения. Ултиматният сарказъм: да убеждаваш група специалисти в тяхното светло бъдеще – обаче да ги уверяваш че няма да бъдат съкращавани! Защо, ако те бъдат съкратени, кой ще ги замести? Или те не могат да се огледат и да видят истината за себе си. Та да, Георги е прав че ония не са на ясно с много неща. Или се правят на завеяни, да не си развалят настроението, защото вероятно вече и те осъзнават как рушиха американската космическа програма близо 30 години."
"Аз пак казвам, че, е нужна промяна в Белия Дом. Нужен е човек, който да може да дръпне струната в душата на американския народ!" настоява Джак.
"Точно това е американският проблем!" отбелязвам аз. "Вечните люшкания от едната до другата крайност! Бързайте да бием руснаците до Луната, назначавайте като обсебени, даже хора с фалшифи дипломи, на шанса че могат да свършат нещо полезно. А, вече стъпихме на Луната? Бързайте да режем разноските, съкращавайте като обсебени, даже хора с доказана професионална стойност, на шанса че могат да бъдат заместени след няколко години от младок на четвърт заплата. А, пак изоставаме от руснаците – бързайте и блъскайте! А, успяхме – хайде да съкращаваме и да рушим че да не плащаме поддръжка на производствени съоръжения! Няма планомерна приемственост, няма последователност, няма система; наблягането на личността в Белия Дом точно подчертава липсата на национална стратегия. А целият този разговор е положен върху неказаната аксиома, че национална стратегия към Космоса е необходимост. Човечествого някога ще трябва да се изнесе от Земята. По-добре ние да сме двигателя за това изнасяне от колкото да сме пътници, или просто зоологически мостри за генетично разнообразие сбирка."
"Имахме един джентълмен", заразказва Джон, "старото поколение, ветеран от войни и кървища и доказан патриот. Смееше да разсъждава и да се изказва. И той казваше, че който е истински американец, трябва да се моли за силен американски враг. Само външната заплаха от мощен враг е ефективен стимул в нашето общество! И за жалост, виждам че джентълменът е бил прав. Все се правим на експерти по теология и психология и демокрация и обществени отношения и пазарство и разни човешки науки – но все не успяваме да сплотим човешки, без външна заплаха, нашето си американско общество в преследване даже на стратегическа, жизнена национална цел. Все го вадим пред света, вече 30 години… Но не е само да го извадиш…"
|
Не Е Само Да Го Извадиш (дълъг разказ)
