А! Отлична тема! И тя, както тая за еластичността, е бая раздута.

Значи историята за подмяната на крилото на първите 120 ли беше, колко ли беше машини е дело на един ирландец. Симпатяга човечец, доста бегло го познавам. Отива той в Русия книга да прай и кое чул, кое разбрал -- хоп, сензация! Така и така, онез дотам осрали работата, че се наложило крилата да сменят.

Фактически, една статия (май поредица от две) в едно украинско списание (в София е, за разлика от мен, не му помня името, ама може би "Авиация и время" -- бройката излезе късно през 2001 или рано през 2002 г.) е много по-точна.

В Института по въздушен транспорт и при посрещането на Андрей Туполев ІІ в Дома на техниката през 1998 г. научих доста повече. Те още през 1972 г. знаели, че първоначалните крила не са достатъчно яки и са запланували смяната. Не на "крилото". На _обшивката_. И то само на части от нея. И то само на части от долната обшивка. Което пък, колкото и да е срамно, е доста добре познато в практиката. Например, същата история с Боинг 707 през 1963-65 г и с Трайдънт 3В (и то бая естерестемес, че инак щяха да се разпаднат) през 1977-78 (в последния случай сменяха и задния надлъжник, ако се беше скапал, както и геометрията на накрайника, че и настройката на клапите...)

И тая крушка има опашка. Още някъде през 1966 г. рекли на Дядя Ту, че на Ту-154 не му трябат елерони -- само вреда ще му носят, тъй като (а) ползването им при 900км/ч усуква крилото; (б) по тая причина току елеронният закон взел, че се обърнал на по-високи скорости и тогаз яла, че гледай сеир (позната история; боингите затуй имат скоростни елерони вътре и бавни такива по-навън); (в) съзават сума еси паразитно съпротивление.

А Ту, нъл бая консерва падал, не ще и да чуй. Та турнали елероните както си му е реда и -- още след първите 26 бройки се наложила доста сериозна доработка за тяхно скъсяване и за преправяне на външните интерцептори в интерцептор-елерони (първоначалното предложение било именно за такива и-е-та -- "спойлерони").