Ту-154 има по-еластично крило и друса доста по-малко. Единственият път, когато не разбрах, че сме кацнали, беше при кацане с Ту-154 в София. А иначе друсането из въздуха много зависи от условията. Така съм пропадал с Боинг 747, че си мислех, че край, свършено е с нас, падаме - просто не бях предполагал, че тази огромна машина може да бъде подмятана така. Освен това друсането не зависи от износването и поддръжката на самолета - това не е като кола, която, като й умрат амортисьорите, започва да се люлее като лодка.
Ту-134 не притежава вариант, който да отговаря на текущите норми за опазване на околната среда в Европа, да не говорим за бъдещите. Ту-154М отговаря на текущите, но на бъдещите не може да отговаря и ще трябва да се смени. В момента нашите чартърни оператори, който използват Ту-154М, са на печалба, но сравнително малка. Самолетът харчи доста повече от Боинг 737-300 и нагоре (предполагам, и от -100 и -200, все пак въпреки че двигателите са от едно поколение, Боингът има само два), но засега успяват да са на печалба, защото са взели Ту по-евтино и трудът у нас е сравнително евтин. Но след една-две години, когато влязат в сила новите норми, с този самолет няма да може да се лети из Европа. Затова операторите с малко повече пари вече се преориентират - е май BH Air взеха някакви 737 неотдавна.

Боян
--
What are you afraid of?