|
Project Identification
Проект “Идентификация” и някои практически указания .
“Проф.Рътлидж проведе между 1973 и 1980г. в САЩ проекта “Идентификация” .Той имал 620 доброволни помощници , които се включвали подвижно с 58 преносими наземни станции . Много от наблюдателите са били специалисти по различните оптически феномени . Те използвали различни видове фотопарати , електромагнитни честотни анализатори и детектори за звук . Наблюденията са проведени в области, в които са наблюдавани НЛО.Учените наблюдавали небето 24 часа в денонощие. В продължение на 7 години са видени общо 123 НЛО . Определянето на параметрите на траекторията ставало с радари . Направени са повече от 700 снимки , които показват светлинни следи от непознати феномени . НЛО били предимно оранжеви , червени и бели светещи кълба , които изменят своя блясък, рязко сменят траекторията си, след няколко секунди изгасват, а понякога се появяват отново . Подобни проекти бяха проведени успешно в Тексас (проектът Starlight International) и в Норвегия (проектът Hesdalen). От проектите се узнава, че феномените - различни от тези при другите природни явления (например кълбовидни мълнии) - се появяват на определено място, без да са запределени статистически равномерно през годините.”
(Материалът взет от “НЛОІ-Близки Срещи2” - Хелмут Ламер, О.Сидла , стр.20-21.)
“Особено ефективно е космичното фоторазузнаване тогава , когато на борда има човек, защото той може да използва различна апаратура, включително и наблюдателни оптични прибори . Диаметърът в метри на най-малките обекти, които човек може да различи с помощта на оптични прибори от различни височини, зависи изцяло от тяхното увеличение(таблица4)”(”На бойна орбита”, Гергин Гергинов стр.56.)
Таблица 4 -
Наименование на Увеличение на прибора Височина наблюдението
оптичния прибор 100 , 200 , 500, 1000 КМ
--------------------------------------
Нев.око - 60, 120 , 300 , 600 М
Призм.стъкло 6х 20, 40 , 100 , 200 М
Призм.стъкло 15х 3 , 16 , 40 , 80 М
Телескоп 60х 1 , 2 , 5 , 10 М
Телескоп 120Х - , 0,3 , 0,6, 1,2 М
Сериозни технически осигурени научни проекти като този на професор Рътлидж и действащия понастоящем проект Хесдален - Норвегия в аномални зони посещавани от НЛО дават своите практически резултати, които по същество представляват разнообразни данни и параметри относно проявленията на НЛО . Какъв извод можем ние да си направим от това ако не, че когато висококвалифицирани кадри работят целенасочено, научно и рационално по засичане на НЛО те са в състояние да постигнат само в разстояние на няколко години сериозни успехи , които не се изчерпват само в един НЛО-фото албум а и в определянето на редица физични параметри на непознатите небесни явления.
Според така изложената таблица , възможностите които открива пред нас телескоп с мощност 120х за следене и най-важното детайлизиране на малки обекти на стотици километри разстояние съвсем не са за подценяване . На практика се оказва, че обикновен наблюдател може да наблюдава в детайли предмет по-малък от 1 метър на разстояние 100 км и съответно предмет с размер по-малък от човешки ръст на цели 500 километра разстояние - тоест вече наистина в орбита , особено ако орбитата е под известен ъгъл спрямо наблюдателя. Ако има нужната подготовка и технически знания , оператора на телескоп 120х ще може да различи самолета, от ракетата, балона от хвърчилото, спътника от НЛО, совалката Атлантис от хиперзвуковият прототип Аврора .
Лошото е, че като всеки тип дейност и пътя на изследване на този феномен си има своята така да се каже черна работа - в случая това са именно наблюденията, които трябва да се водят дълги години наред, да се придобие една систематичност, за да може даденият субект или екип да достигнат до някакви по-сериозни практически резултати - това са дълги часове висене зиме и лете по пек и студ само с една единствена цел - да се засече, наблюдава и заснеме проява на НЛО . Това, което е задължително да се прави е всяко едно отделно наблюдение да се записва на отделна тетрадка, което де юре представлява едно документиране на изградения опит с течение на времето . Препоръчителният протокол относно тези наблюдения е сходен с този, който пишат някои астрономи-аматьори, той включва дата, време, място на наблюдението, обект на наблюдението, цел на наблюдението, външни условия, смущения, резултат от наблюдението …
Не на последно място трябва да се прави строга разлика между скайуатч
, интерцепт и обикновено астрономическо наблюдение. Трите типа наблюдения следва строго да се диференцират по предмет на дейност и редица съществени и несъществени особености към тях, скайуатч е наблюдение на небето или определен участък от небето с оптически инструмент или просто око с цел да се засече и наблюдава НЛО, интерцепта е наблюдение или по-скоро проверка на прелитащите авиони с оптически инструмент с цел да се засече, наблюдава и заснеме в полет неизвестен или официално необявен аероплан - било то някакъв нов “черен проект” като Аврора , суб-орбитален апарат като Аякс или просто някои от новите разузнавателни роботизирани системи на Пентагона, които биха били особен финансово потплътен интерес за страни като Китай, Иран и Ирак например …Астрономическото наблюдение не виждам смисъл да го разяснявам тук, но следва да отбележа че се случва понякога астрономите да видят по нещо без даже да си дадат сметка за какво става въпрос било то съзнателно избягване на тематиката НЛО поради риск от професионална дискредитация или просто вроден скептицизъм . На запад обаче не са малко случаите, при които професионални астрономи-скептици по време на наблюдение инцидентно стават свидетели на поява на НЛО, което обръща на 180 градуса мнението им по този въпрос и те започват да развиват успоредно на астрономическата и уфологична дейност, която включва не само skywatch , но и писането на редица малки трудове относно корелациите между астрономията и уфологията.
Три типа наблюдение на небето, с три коренно различни вида обект на наблюдението и оттам с три диференцирани типа оптически инструменти, които служат за всяка една от тези три задачи в най-общи линии очертават предмета на небесните наблюдения били те дневни или нощни, с бинокъл, зрителна тръба или сериозен астрономически телескоп.
По отношение на портативните оптически прибори, които се използват при нощните наблюдения аз лично препоръчвам да се залага преди всичко на светлосилни и качествени инструменти, отколкото да се използват не балансирани мощни конфигурации с голямо увеличение, малка светлосила и непоносимо размазан образ - необорима презумция е, че просто с по-малък но по-качествен бинокъл може много повече да се види отколкото през мощна но несъобразена с редица специфични особености тръба като например недостатъчна арпертура на обектива, изработка от некачествени материали - оттам слаба острота на зрението, ниско качество на окуляра и пр . Де факто и де юре това означава, че ако хипотезата е да избирате между бинокли 15х50 и 30х50, то правилното решение на така зададеният казус е без спор 15х50 поради по-голямата светлосила, ъгъл на визия и качество на образа . Лично според мен на базата на все пак многогодишният ми опит в тази област идеалният инструмент за нощен skywatch си остава руският бинокъл 20х60 (Кронос-Москва), който съчетава достатъчно мощно за такъв клас инструменти о увеличение, наистина почти перфектен образ и степен на осветеност, също конструктивна надеждност заложена освен на чертожната дъска и в материалите, от които е направен уреда за разлика от западните си аналози, които отгоре на всичко са и три-четири пъти по-скъпи(90 към 350-450USD) .
Дневните наблюдения са съвсем друга работа и се отличават с редица специфичности от нощните, като например през деня поради слънчевата светлина може да се направи известен компромис по отношение на светлосилата като се използват немислими за нощните наблюдения конфигурации като например зрителната тръба Юкон 20-50Х50 , която освен това притежава висока степен на компактност със своите 720 гр. тегло, малки габарити на цели 50 пъти увеличение . През деня също можете да използвате светлосилни бинокли, но поради опасност от увреждане на зрението особено при по-дългите наблюдения е желателно да се използват оранжеви филтри , които в известна степен смекчават нездравословните последици за вас а и с тяхна помощ вашият sight, който ще се наложи да различава малки тела на огромни разстояния чувствително ще се изостри . Друга препоръка , която мога да дам е да се използват и качествени слънчеви очила , тъй като в повече от 90% от случаите именно невъоръженото око първо открива НЛО а ярката дневна слънчева светлина особено при определени атмосферни условия прави наблюдението почти невъзможно и затова се налага да се слагат хубави очила, които да редуцират ненужните слънчеви лъчи . Смея даже да твърдя, че комплекта качествени слънчеви очила е по-важен даже и от мощният бинокъл, защото все пак ако вие не видите обекта, то съответно няма да насочите и бинокъла към него .
!
Подготвил за вас - Алексеев
Редактирано от File99 на 16.04.03 17:10.
|
Проект'Идентификиция' плюс практически указания