За прибиране на изпражненията бива използвано слабо въздушно налягане - което е достатъчно да засмуче изпражненията. Мисля че и за урината бива използвано засмукване чрез въздушно налягане, нещо като атомизираща помпичка (предполагам). После проводът между цокало и лайноказан бива затворен, лайноперката напластява доставената материя по стените на казана, проводът между казан и космос бива отворен, нагревателите по стените на казана биват пуснати, и водата изчезва в космоса.

Разбираш, във всички тези стъпки се искат анализи. Моделиране. Включително - и особено! - на изпражненията. За изчисление на минималното въздушно налягане, и минималния въздушен поток, нужни да засмучат изпражненията или урината; за изчисление на замисъла и изработката на лайноперката, и на торбата която облицова казана (торбата заедно със съдържанието й бива извадена след приземяване; нещо като торба от прахосмукачка); за нагаждане на проводите така че изпражненията минимално да се размазват в стените и да създават трудни за почистване наслойки; за замисъл на специални клапи, които да работят с много-фазова течност, демек фази въздух, урина, изпражнения, без да запецват... Че то си е цяла наука!

Освен това, това отваряне и затваряне, с въздухопровод, практически, от кабината до космоса: говорим за върло-критична система, която ако не работи добре може да доведе до смъртта на екипажа. Трябва специално обезопасяване! Контрол. И причие.

Вече разбираш защо тези неща са толкова скъпи.

Ще кажеш - че защо не си носят всичко обратно, без сушене на лайноказана? Защото сушенето на съдържанието му минимализира неговия размер. Минимализира тежестта на тоалетната система. Намалението в совалка маса пести гориво при входни маневри. Днес горивото не е голям проблем - има изобилие. Защото совалката ползва аеро контрол още от много рано след влизане, и ракетните контрол двигателчета църкат на рядко и малко. Но преди совалката НЕ можеше да ползва аеро контрол от толкова рано (контролната система беше многократно по-бавна и не можеше да реагира чрез аеро плоскости); ракетните контрол двигатели работеха сериозно често и дълго. Колкото повече гориво глътнато за деорбита - толкова по-малко остава за входния полет.

За това в началото космонавтите са ползвали дупенки, както бебетата: всичко се събира "на дупе", и след приземяване се чисти... Когато в дупенките и полетните костюми е имало температурни датчици, Земя Контрол са можели да проследят мокрото топло петно как отдава влагата си по дупенката на изходилия се астронавт. Това за много кратки полети, в самото начало, нали?