Реактивните двигатели на Б-36 са били добавени за допълнителна скорост при бойна употреба, да подобри оцеляемостта срещу реактивни изстребители. По онова време не е имало реактивни двигатели, способни да работят без прекъсване необходимия брой часове, по стандартите за (САЩ) стратегически бомбардировачи. Ето защо основните двигатели са били витловите (даже не са били турбо-витлови!), с реактивните пускани по необходимост.

Прави сметка, че Б-36 е бил замислен да стои във въздуха (на колкото и ниска скорост - но във въздуха!) за оцеляване на съветски ядрен удар. Този аспект на замисъла е бил почти равностоен на бойния.

Както е писал Кунчо Грозев, много от постиженията на миналото са постижения за миналото. Б-36 е пример.