Според мен американската космическа програма е имала страхотен късмет. С години. В началото е имало няколко излагания (или осирания); едно от тях е дало имена на поредица сондажни островчета на юг от Лос Анжелес Пристанище (пристанището е на юг от града, на по-далечния бряг; близкият бряг е Санта Моника Залив - който не става за пристанище). Но след тези начални падения, последвала е удивителна поредица късмет! И късметът едва ли не е бил фактор в полетните сценарий.
Един наш човек, на пенсиониране, ни разказваше за работата си по първа степен носителите на Аполо. 5 двигателя на кръст. Ако един откаже, даже централният, вибраций разрушават цялата ракета. Можело ли е да поставят чуствител, да усети какво става, и да задейства спасително устройство за хората в капсулата? Не, защото разрушаването ставало по-бързо от колкото спасителната система би взела да се задвижи... Той казваше, че поредицата безупречни излитания на Аполо е било страхотен късмет, особено пред вид какво е щяло да стане при засекъл двигател.
Същото с изстрелването на совалката, до взривяването на ОВ-099. Замисъла, производството, обслужването й - всичко подлежи на съревнованието с руснаците! Нега ги бием, пък после ще му мислим разните подробности! В известен смисъл, издънката с твърдо гориво носителя за ОВ-099 накара нов поглед върху совалката (макар че и тогава тя не беше проблемът); иначе може би совалката е щяла да пострада в по-късен полет. Такова пострадване не стана - заради казаните усилия. И сега пак совалката, по само себе си, не беше проблемът.
За изходните варианти, по-точно за тяхната липса - прав си. Но колко резервни варианти можеш да вградиш в космически апарат - и пак да успееш да го изстреляш? Риск винаги има. Въпросът е нивото на риска. Риск от пяната на Външния Резервоар е тъпигьосничене, според мен. Такъв риск може да бъде премахнат; той подлежи изцяло на човешки контрол. И от такъв риск да загубиш совалката...
Впрочем, вече бе започнало отрезняване, отделяне от надеждата за Св. Крепки и голия късмет. Панелите на водещите ръбове на ОВ-102 (която тъкмо се разломи) бяха подсилени с вътрешни щитове за сблъсъци с космически боклуци. Имаше заслоняване и на други вътрешни чаркове. ОВ-102 която се разломи беше несравнимо подобрена и утвърдена срещу нащастни случайности от ОВ-102 от преди 3 години, преди да влезе в основен ремонт. Изолацията беше слаба точка - но ако съдя по данните от сблъсък анализи на плочките, те издържат удари от пяна до 400 м/с, при ъгъл сблъсък под 30°. След това пак издържат - но вече говорим за осезаема загуба на плочка маса, един вид започва дълбаене. Но имали сме плочки, загубили от сблъсък почти половината си дебелина - и пак издържали на влизане!
Каквото е станало този път е било, изглежда, удар от парче пяна СЪС кора от воден лед; плочките не са замислени за такива сблъсъци. За справка: я си представи какво значи две-килограмово ледено парче, удрящо с 300 - 350 м/с! Совалката бронирана ли да я правим?
Говорейки за което, един вид за осирането с пяната, от слухофона чух, значи неподтвърден слух, може да не съм разбрал, да съм се смутил, значи, но нещо ми се върти в главата, че в Локхийд-Мартин, мястото където се строят Външните Резервоари и се покриват с пяна... било заключено от разни джентълмени с тъмни учила и тапи в ушите, някои със значки на ФБР, и изобщо било много напечено положението, и всичко подлежело на разни специални разследвания. Има умни хора по Америката. Но не си чул споменатите джентълмени да се мъдрят по СиЕнЕн, а?
Та в случая със Совалката, много си прав, но пък и намаляването на риска не е така лесно.
|