|
Беше една от онези тихи утрини, когато на човек му се искаше да излезе сред природата, и с бира в ръка да размишлява върху смисъла на точкуването в баскетбола. Точно с тази мисъл беше излязъл и о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков. Беше се насочил към най-спокойното място в цялата околия -
военния полигон Драконово. Това беше секретен обект, където за маскировка военните бяха засадили 80 декара люцерна, за да се слива терена с униформите им. Много пъти о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков се беше питал защо там няма тутракански слънчоглед, или афганистански мак /това
разбира се беше по стратегически геополитически причини, твърде сложни за натуралистичните виждания на о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков/, и беше достигал до един и същи отговор - строгата секретност в поделението диктуваше порядките в региона. Защото военните от близкото поделение /дори и номерът му беше секретен - знаеше се само, че е 12 нули в разбъркан ред, но никой не знаеше точната комбинация/ не просто ходеха за риба в река Сухо Дере, и не случайно гонеха селските моми в горичката - првеждаха се секретни експерменти, и се сондираше мнението
на местното население. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков ги разбираше тия работи - не случано беше 4 месеца свързочник в строителното поделение в Кривокрушевци.
Вървейки, той се бе замислил върху въпроса защо ни трябва армия - военните освен да изпиват последната мастика в кръчмата, и да пощипват Анастасия Висицицовата, друго не правеха. Нещо издрънча в близкия храсталак. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков насочи вниманието си натам точно навреме, за да види как селския бабаит Здравко Каменов Желзков мята в каруцата някакви тенекии. Дорестият катър Евстати, явно беше стигнал до извода, че товара зад него не е полезен за храносмилането, и се беше ориентирал към преследването на два паяка на близкия храст. Железата в
каруцата бяха много странни - зелени, и целите изписани. "Аха - каза си о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков - военна работа". Само военните бяха толкова разсеяни, че да не знаят кое какво е, и затова си надписваха всичко. После пишеха за какво служи, как се ползва, кога да го ползват, че Ганка е курва, а на Пешо му миришат краката, и така докато въпросния обект се изпълнеше целия с надписи, а когато му дойдеше времето да се използва, нико нищо не четеше, и така ставаха сакатлъците - я самолет ще ударят, я танк ще гръмнат. Военна му работа. Някъде в далечината тихо
прогърмяха вериги, и нежно изрева дизела на влекача. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков беше озадачен от тези нови доставки - носеха жаби, паяци и разни такива гадинки /тук трябва да отбележим, че о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков ги разбираше и тези работи - бил е и актьор и участвал във филм, в който играеше главната роля на ракетчик, а самия филм се казваше със странното име Spider-man/. Сигурно французи ще идват на учения. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков обичаше франчолята - лани бяха дошли да се учат да пуцат на полигон Драконово и като видяха плашилото Анастас, взеха да гърмят по него, и докато го уцелят, изтрепаха сума попови прасета в картофите. А като излезе и един францушин с картечница, па като почна - ра-та-та-та-та по косерите, и нея година един не се появи повече в градината. Ама най-добра работа свършиха хамериканистанците - един ден като си седеше, беше чул страшен гръм, а след него долетяха и две от ония хвърковати чудесий, дото ги дават по новините. Па метнаха едни железа, дето като паднаха на земята взеха да гърмат и да трещят, и му прекопаха 3 декара кукуруз, и половината домати. После му казаха, че те за норматив на касетки прекопавали, щото били хвърлили касетъчни бомби. Трябваше и по една градинска лейка със син камък да носят, че да напръскат лзето. От три години никой не беше вършил тая работа, откак през Голямата зима, напомнишликоягодинанаборе, мишките изгризаха опашката и лявото крило на околийския селскостопански аероплан. И сега о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков се чудеше що за чудесия е това пред него. Взе от каруцата една тенекия, от която висяха жици, и я огледа. Беше най-обикновенно желязо,с надписи по него : "Боеголовка 9Н74К для изделие 9М714К", а до него - "Shoumaterial za BTV i CNN". Чудна работа, ама ще излязат кюнци от него - Хараламби Железаря имаше златни ръце /разправяха, че си бил подковал дървениците в къщата, за да ги чува като идват/.
Далечният гърмеж се приближаваше. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков видя как от съседния баир изкочи зелена чудесия с ракета на гърба. Към нея се затичаха разни хора, и един с бичкия взе да реже лявото колело на транспортьора. "Брех - каза си о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков - че то
с тия гуми мога да направя каруцата високопроходима" /все пак беше спечелил трита награда от конкурса "Направи си сам" в Полски Тръмбеж/. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков се затича към машинарията, но докато стигне, от нея беше останала само една ламарина с надпис "Пешо е кретен... 9М714Б...Сашо е пич... не вы..." и нататък не се четеше. "Пак закъснях", си помисли о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков. Взе тенекията. Тя беше приятно топла. Взря се в нея - светеше леко, като стрелките на часовника на кмета. На о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков това му хареса. Най-накрая нещо хубаво и от военните да види и той. Бавно закрачи към вкъщи, а от каруцата на Здравко Каменов Желязков се чу гласът на походния му транзистор : "... ние ще изпълним договорните си задължения към
Алианса. Последните 4 пускови установки са на полигон Драконово, а ракетите им, заедно с други 8 запасни, ще бъдат изпратени на Атлантическия пакт, по силата на...". О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков не можа да чуе последните думи, защото от дерето се чу страшен трясък, и се издигна
стълб дим. Последва още един, и трети, и четвърти. О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков погледна небето - беше чисто и ясно като бебешко дупе. "Пусти му военни, само глупости правят - си каза о.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков - защо пускат ракети за градушка, като няма кьорав облак.
Всичко им е с главата надолу". Някъде издрънча метал, и се чу далекен вик "...позиция ще презареди след 3 минути... ...втори готови за пуск...". О.з. ефрейтор Спиридон Кълчикълков бавно провлачи крака по пътя обратно. Дали да си прекопае лозето, или и тази година ще дойдат онези услужливи
момчета...
permis portisinocidere
|
Селска идилия
