Че американските официални загуби са невероятно малко - малко са. Да насъбереш толкова хора и техника, да ги пращаш напред-назад - това даже в голата пустиня на морскопехотната база край Сан Диего да стане - пак ще има катастрофи и утрепвания! Камо ли някой и да стреля от другата страна.

Че сръбските официални поражения върху западняците са невероятно много - много са. В крайна сметка, обществените мнения на западните сили нямаше да търпят загуби - независимо дали оповестени или не. Загубите се усещат моментално, от роднините на загиналите. И от там никой не може да ги потули. А загубата на близки се разпространява всред хората по всякакви начини. Някои на право окачват черна лента на вратата (примерно родители на убити войничета, от уж-безкръвната Пустинна Буря; говоря за Редмонд, Вашингтон). Други си траят - до като по някой повод стъпят в местната Ветеранска Администрация Болница - и си излеят мъката на... девойчето в приемната, защото нали то е все пак федерална служителка, значи "вътрешна", с нея може да се споделя - което е все едно да говориш пред микрофон, за цялата Болница... (пак на ум ми идват убити от Пустинна Буря). Изобщо човещината не може да бъде потулена, в масов мащаб.

Едно време най-подробно разглеждах стоянката на Веник. Но тя е така наблъскана с пропагандни изсилвания - евентуално я взех на подигравка...

Има психологичен проблем в югославските действие, от типа "сравнителна стойност". Западняците се смятат по-висша раса от сърболяша - и признаване на загуби, причинени от "низши" е много, много болезнено! Справка английските и френските загуби на Южния Фронт, пред българските позиций още в Първата Световна. Някакви англичани до скоро си настояваха, че основните английски и френски загуби били не срещу българските оръдия, а... досети се! От... МАЛАРИЯТА край Солун! Чел съм извадки от учебник от Уест Пойнт, в които пишеше, че загубите на Южния Фронт са от малария... И май бяха към... 400 човека (да са били 4000, ако съм съвсем объркан!)... (По кой са стреляли дядовците ми, остава загадка. По летящи чиний?) Ако такива засуквания още подритват за война от преди близо 90 години, представи си каква е психологията за югославските действия! От друга страна, сърболяшите - пак заради "сравнителната стойност", но с комплекса на "низши", ще дават мило и драго да раздуят западняшките загуби, че да се докажат по-някакви...

В крайна сметка, Югославия беше смачкана с удивителна лекота! Даже имаше траги-комични нотки на оръжейни експерименти. Помниш ли целенето на телевизионната кула? Помниш ли колко пъти беше целена, от колко посоки? Целиха по етажи, този етаж от тук, онзи етаж от там, после по прозорци на етажи, после пък и от към покрива (МНОГО трудно целене, от към покрива! трябваше да бъде овладяно!)... Това като пример на общата трагедия! На фона на това мачкане, загубите на западняците, даже по сърболяшки преувеличения, са незначителни. Според мен.

Но може би един ден, след като поутихнат страстите, да разберем загубите. Стига някое пропагандистче да не заключи, че основните загуби на западняците са били от... да кажем, коремни заболявания заради нехаен кухненски наряд на самолетоносач някой си... А може и пак маларията да плъзне!