Ако си спомням правилно, учехме пилотите да надънват двигателите точно след отлепване (ако дънеха при засилване, имаше опасност да се отлепят със скорост която не позволява безопасно спиране). Дъненето беше за броени секунди, до близостта на микрофонна зона. Там тягата се режеше. После пак имаше дънене с макс катерене, че при следващата микрофонна зона самолетът да е достатъчно високо - над микрофоните... и над земята. Защото там тягата пак се режеше. Жестоко! И имаше опасност при двигател провал самолетът да няма височина да започне аварийно маневриране. После така с орязана тяга се креташе към океана, и след отминаване на микрофонната зона двигателите се пускаха номинално. Сега като синтезирам по памет, и толкова засуквания съм забравил и ги пропускам, звуча като идиот! Леле мале как ли сме звучели едно време! Правиш сметка, че говоря нагаждания за ДВУ-моторни МД-80 серия самолети, които бяха къде по-лесни (заради по-добрата тягова симетрия при двигателен отказ) от Б-737! Боингите как са ги нагаждали, не искам да знам!

Допълнителна сложнотия беше реакция времето за двигателите; от команда за тяга до тяга реакция минават секунди, ако говорим тяга стабилизация на командваното ниво. Това също беше фактор в нагаждацийте в полетните пътеки.

Възможно е нашите идиотизми от едно време вече да са нормализирани от по-реалистични шум изисквания - и се надявам да е така!

А за великия потенциал на военни писти да стават на граждански летища... Не стават току-така. Бетонната кора е тънка. По принцип, военните самолети имат сравнително лека стъпка (нали уж са замислени да действат от НЕпавирани летища). До колкото съм чувал, стъпка налягането от Б-747 надвишава това на Б-52, и определено надвишава Ц-17! (Ако е за въпрос, натриването на гумите на Б-747 е така жестоко, че ако самолетът, натоварен до макс, просто обиколи с постоянна такси скорост Лос Анжелес Летище по околовръстните писти, веднъж, ще има нужда от смяна на гумите. (Гумите се прегряват и деградират от температурата. Виж, ако самолетът тръгва и спира, на почивки, че гумите да се охлаждат - може.) Ще кажеш, ама нали военните писти са затвърдени. Може би, в Европа. Не в САЩ. (Говоря за типичните военни писти.) Та само ре-полагането на пистите на военно летище, да може да поеме граждански самолети, е много скъпо.

Отделно екологичните баталници, оставени от военните. Които години наред бяха (а може би още са) недосегаеми за екологичните закони. И какви ли не помий са леели направо в земята край летищата си...

Мисълта ми е, от военно летище към гражданско не се отива лесно... Става. Но е много, много скъпо.