|
На Боинг библиотечната стоянка намерих само 4-те книги на Йорданов, които вече съм коментирал.
Не успях да намеря Йорданов като автор на Боинг документ.
Сега, в аерокосмическата промишленост (САЩ) авторство практически нямаше, дълги години. Примерно, пишеш 200 страници тежък доклад върху труд, с който някой вън може да се пъчи. Но в случая, твоето име изобщо няма да бъде споменато! И върху доклада ще има името и подписа на... началника на групата, или на отдела. Това за официалните корпорационни доклади, които са публикувани за външна употреба, примерно от клиент (НАСА, или ВВС, и т.н.). Едно време човек можеше цял живот да работи в аерокосмическата промишленост без името му да бъде чуто от потребителите на неговия труд! Примерно, аз съм писал части от FPCCM (Flight Panning & Cruise Control Manual), като цялостни глави за излитане / кацане от замърсени писти, скоростни ограничения, и частични глави от излитане / кацане операций и извънредни положения (т.е. двигател провал или загуба на кабинно налягане). Но моето име го няма в тези документи. Това за самолети. От другата страна, старшият аеродинамицист по Совалката, Лойд ЛеБланк (вече пенсиониран), казваше, че се бил борил десетки години с корпорационните писарушки да позволят споменаване на името на автора... Но това са документи, които имат много ограничен кръг потребители (често броящи се на пръсти на едната ръка) - и бюрократичната "отстъпка" не прави автора много по-прочут. Аз имам такива документи, с моето име (обезателно НЕ на първа страница!) - и едва ли някой някъде извън тесен кръг в НАСА и Обединения Космически Съюз са чували за мен.
Вътрешно, за вътрешна употреба (т.е. за документи на които НЕ се позволява да излизат от компанията), името на автора фигурира. Но и в тези доклади едно време като автори се подписваха авторът (истинският) И неговия началник.
Единственото място, където авторът безспорно стои сам като съзидател е в "работните книги", които всеки инжинер води и в които документира произхода на данни, алгоритми, справки, анализи, и после документация. Тези книги са ценни, в смисъл представляват легален документ. Примерно, 1986 някакво ДЦ-9 над Флорида не можеше да разгърне колесници - и трябваше да кацне в оризище. Да, но каква дължина минимум е нужна, с функция на повърхност (трева / вода / дълбочина на воден пласт)?! Аз бях дежурен от моята група - и помня че изрових работна книга от 1966, в която инжинер бе стегнал параметрите към дължина на земен пробег по корем. После май пилотът бе успял да разгърне колесниците, но бе кацнал на тревна площ, някъде. Ако бе кацнал в оризище - и нещо бе станало - работната книга ставаше легален предмет.
Проблемът с работните книги е, че те биват изхвърлени щом станат ненужни. Същото става и с вътрешните документи. Значи, точно книжата по които може да се разбере къде е бил даден инжинер - точно те биват изхвърлени, евентуално. Най-дълго остават външните документи - които не споменават автор. Но и те евентуално стават ненужни.
Разбираш защо аз бих бил МНОГО учуден, ако Б-29 пилоти, учили по наръчник който за Боинг е ВЪНШЕН документ, биха видяли някъде името на Йорданов! Или на който и друг човек освен голям шеф от Б-29 програма, от към Боинг и от към ВВС. А сам да си турнеш името в такъв документ - първо е редактиран сто пъти, вкл. от адвокати, за проекция на правилния корпорационен облик, второ ако пак го сложиш на път към печатницата - биваш уволнен на място. (Един колега беше уволнен, и то за рисуване на анимационен герой в кабината на космическа разработка. Разработката беше идейна, и даже клиентите (НАСА) бяха приели добавката с хумор. Освен това анимационният герой бе останал незабелязан през редакторите. Да, но колегата беше уволнен минути след като шефът му видял илюстрацията!)
За Йорданов - няма го като работещ в АА (до колкото съм разбрал от моите проверки). Ходих на стоянката на АА пилоти, да питам дали някой пенсионирал се пилот, летял на ДЦ-3, си спомня да е чувал за Йорданов; нула! Както обясних, няма начин да го има споменат в Боинг външен документ, останал от негово време.
Единственото доказателство ще бъдат копия на инжинерни трудове, които копия Йорданов би трябвало да има в личната си архива. И контрактни документи, доказващи делова обмяна между Йорданов и Дъглас или Боинг или който и да е. Контрактните документи ще покажат ясно ПОЗИЦИЯТА на Йорданов спрямо Дъглас или Боинг. (Такива документи от към наетото лице са допустими за обществен достъп. Примерно, аз ако искам да докажа работа в Дъглас, Рокуел, и Боинг, мога да покажа книжа със специфично описание на моите позиций и задължения.) Това включва и контрактни документи, доказващи "специализираната издателска фирма" на Йорданов - защото копията на книгите му са издадени от редови издателства - не от неговата фирма. Която какво е издала, та не мога да го намеря никъде?
Монографът на сестрата на Йорданов ще е интересен; ако можеш, моля те да го пуснеш някъде. Също писмото от Боинг. Самият характер на писмото е интересен. Някои писма, за вестникарска употреба, са доста раздути. Примерно, аз имам доста "testimonials" дето уж ме правят много велик в американската космическа програма - само дето същите хартий, но със сменени имена, имат всички мои колеги около мен. Виж, ако писмото за Йорданов посочва дата на работа, позиция, специфичен принос, и специфичен продукт - това вече е доказателство.
Аз вече съм много скептичен, че нещо конкретно и доказуемо може да се намери за Йорданов в САЩ. Загубих доста мое лично време да ровя - и все да намирам къде НЕ е бил и какво НЕ е правил. От друга страна, ако вярно беше много велик, архивите на Дъглас и Боинг и Американски Авиолиний да гъмжат с гордо-изложени материали за него...
|
Вече съм скептик [re: Ckипaджиятa]
