Както се казва - няма да им е лесно на пакистанците, но доколко знам (интервю на техния командващ) те упорито работят върху групови тактики, за да елеминират предимството на индийците в ракети със среден обсег - което е възможно, когато противникът ти има само полуактивни ракети като Р-23/27 и Р530. В края на краищата - при групов бой самолетите с тия ракети могат да насочват една ракета по една захваната цел - а като има група, разбъркването във въздуха е голямо, земните щурмани се объркват, а пилотите в болшинството от случайте нямат предства за цялостната картина във въздуха. Та тук е полезен самолет тип АУАКС, но с такъв индиците не рзполагат, само са експериментирали с руски, а ако наистина вече са поръчали, то с разработка и т.н. доставките ще са най-рано след година и половина, две. А ние говорим за бойни действия през тази година. Догодина (тоест към края на 2003 най-рано), като имат двадесетина МиГ-21-93 и доста Су-30МКИ в готовност (е, може би и тогава с ненапълно готови пилоти за ползват добре новото оръжие), заедно с АУАКС - вече ще променят положението.
А по въпроса за близкия бой - по експерименти и в България - доказане е, че най-важно е началото - ако излезеш в добра позиция, с хубави ракети може да се справиш с по-маневрен противник, стига да ползваш рционална тактика. Та у нас при бой на Л-39 с МиГ-29 при невнимателни пилоти се е стигало до "сваляне" не двадесидеветката с оръдие от учебния... та всичко е до шанс и тактика. Наистина НСЦ е страшна, това го доказват западняците, но не е абсолютна - тоест ако излезеш по-отзад и си пуснеш ракетата можеш д асе справиш МиГ-29, ако ли не - въртиш се във виражи, където вече шансовете прогресивно намаляват до нула. Интересно е как Мираж 2000 с ракети Мажик2 ще води бой с Ф-7 или Мираж 3 (въоръжени с ракети АИМ-9Л и Мажик2) - в груповото разбъркване маневреността губи (поне донякъде) значение, по-важно е взаимодействието между пилотите - тоест тренировка му е майката.