Благодаря за интереса и за добрите думи!
Леко съм изненадан на тема моите изказвания в този форум. Защо, звуча като изказващ се от солидна позиция на... четене на книги и развинтване на фантазия?!
Говорейки за развинтената фантазия, тъкмо пуснах картинки на няколко примера, на , в икономическа тематика, най-новата "статия".
За Корейската Война - не съм участвал в нея. Изглежда говориш за моя разказ "Бургията". Разказът е по спомени на джентълмен, действително служил във флотата. Ако е за въпрос, същият джентълмен ми помогна да бъда назначен на моята сегашна работа. За която съм достатъчно скромен да не я описвам. Даже майтапи като Светийство по Скромност си имат и сериозна страна.
Разказите ми са закотвени върху истински характери и истински случки. Някой път говорещият е някой друг, някой път говорещият съм аз, маскиран като някой друг. Поради скромност, разбираш. Или поради анонимност, от грижа за човешкото здравеопазване. В тях има прекалено много подробности, чиято неправдоподобност - ако бъде допусната - би издала писаници от четене на книги и развинтване на фантазия. А и по принцип, ако се заема да чета книги и фантазирам за толкова разхвърлени теми и времена - че то къде време да живея! Но описване на чужди спомени не означава, че аз съм ги преживял. Не, не съм бил в Корея. Нито в Япония, или във Виетнам, или в Родезия. Виж, размахвал съм мотика в Мпуапуа, Танзания, и даже съм шашкал африканците с моя врачанско-лозарски софияно-тарикатски мотикаджийски опит - но това е съвсем друга тема...
Много поздрави! И във всички случаи - не завиждай никому за участие във война! Един не съм видял да е нормален - изцяло нормален! - след война. Всеки си носи някакъв кръст... И току си излее душата някъде... Е онзи ден един дядка, пенсиониран, на коледен обяд от службата, бяхме работили с него 10 години, и я ми е казал "здравей" три пъти, я не, като ми заразказва за неговата служба във флотата, в амфибийно-десантен носач... Аз съм учтив, трая си, той ми разказва, на монолог, и аз се чудя кой нормален човек ще те отбягва, 10 години, да не ти каже даже "здрасти" ако не е служебно абсолютно необходимо, по каквито и дискриминиращи поводи, и 5 години по-късно ще ти излива подробности от военната си служба! Като че си му пръв стар приятел, едва ли не сънаборник! Това се казва засукана психика, и болна съвест, и каквото ти дойде на ум! Тези неща вярно заслужават единствено да ги четеш от книги!
|